Взрив, сблъсъци и труп в Крим, има над 20 ранени

Пред сградата на парламента на Крим избухна взрив, предаде ИТАР-ТАСС. „Ситуацията е много тревожна”, заяви кореспондент на агенцията. Група от проукраински протестиращи нахлу в сградата на Върховния съвет, след като запали руското знаме. Най-малко 20 души са ранени.

По време на митинга е открит мъртъв възрастен мъж. По тялото не личали никакви признаци на нараняване. По предварителна информация причината за смъртта е сърдечен удар. Самоличността на починалия е установена, съобщиха от Министерството на здравеопазването.

Хиляди про- и антируски демонстранти протестираха пред сградата на парламента в Симферопол – столицата на украинската автономна област Крим. Двете страни бяха разделени от жив полицейски щит, след като напрежението силно се повиши.

Върховният съвет на Крим, където са разположени стратегическите за Русия бази на военноморския й флот, трябваше да обсъди дали да избере Русия или да остане в Украйна.

По-късно обаче председателят на Висшия съвет на автономната република Крим - Владимир Константинов, опроверга медийната информация, че е насрочено извънредното пленарно заседание, на което ще бъде прието крайното решение за излизането на Крим от състава на Украйна. Това предаде Интерфакс, позовавайки се на пресцентъра на парламента.

В кримския парламент въобще не стои въпросът за излизането на Крим от Украйна. Това е провокация за дискредитиране на парламента и за отнемането на неговата легитимност, се казва в изявлението. След като стана ясно, че заседание няма да има, демонстрантите се разотидоха.

Част от жителите настояват Крим да не се подчинява на Киев, докато местната мюсюлманска общност на кримските татари изрази подкрепата си за новата украинска власт.

В същото време президентът на Русия Владимир Путин нареди внезапна проверка на боеготовността на войските в Западния и Централния военен окръг. Той е поръчал проверка на способността на войските за действия в кризисни ситуации, както и при ситуации от терористичен, санитарно-епидемиологичен и техногенен характер. Тестът ще се проведе от 26 февруари до 3 март на два етапа.

Двата митинга се изправиха един срещу друг днес. Проруската част скандираше „Русия, Русия” и „Беркут” (името на украинските спецчасти, които бяха разпуснати вчера от новата власт). Мюсюлманската общност отвръщаше с викове „Украйна, Украйна” и „Крим не е Русия”. Развяваха се руският, украинският и флагове на местни националистически организации.

Междувременно новият кмет на Севастопол Алексей Чалий обеща на жителите си, че местното подразделение на спецчастите „Беркут” няма да бъде разпуснато - ще остане в състава на градската полиция и ще продължи да получава заплата.

Рускоговорящите са мнозинство в Крим - единствената област на Украйна, където етническите руснаци преобладават, отбелязва Ройтерс. Крим беше част от Русия до 1954 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов подари областта на Украйна.

Заради напрегнатата обстановка в Севастопол, където също преобладава руското население, започна създаването на народни дружини - отряди за бързо реагиране с цел "охрана на реда и спокойствието в града", предаде ИТАР-ТАСС. В тях вече са се записали 3500 доброволци, включително жени и възрастни хора. Те ще патрулират по улиците заедно със сътрудници на милицията.

Във вторник депутат от руската Дума по време на визита в Крим каза, че Москва ще защити местното рускоезично население. Думите му засилиха опасенията, че Русия се опитва да оправдае евентуална военна намеса там.

Председателката на руското Федерално събрание - горната камара на руския парламент, Валентина Матвиенко обаче опроверга твърденията, че Русия може да предприеме военна операция в Украйна. "Такъв сценарий е невъзможен", каза тя днес.

"Русия неведнъж е потвърждавала своята позиция, че ние нямаме право и не можем да се намесваме във вътрешните работи на суверенна държава. Ние сме за единна Украйна и няма база за сепаратистки настроения", каза Матвиенко, която е родом от Западна Украйна и е приближена до Путин.