Над 16 000 войници, танкове и самолети ще участват днес във военен парад с невиждан размах на Червения площад - част от пищните тържества в Русия по повод 70-ата годишнина от Победата над нацистка Германия. Западът обаче бойкотира тази демонстрация на сила от страна на Владимир Путин, предаде Франс прес. България също няма да има свой официален представител.
Всеки деветомайски парад в Русия има свое послание: през 2014 г. руският президент присъства на военен парад в току-що анексирания Крим, а тази година ще е доста самотен на Червения площад - заобиколен естествено от ръководителите на страни като Куба, Индия и Китай, но без нито един европейски лидер от първа величина до себе си.
По-популярен от всякога в днешна патриотична Русия, година след началото на конфликта той е парий в очите на западните демократи, отбелязва Франс прес.
"Силни сме, не ни закачайте - това е посланието на тазгодишния парад", обясни Александър Баунов от Московския център "Карнеги". "Русия иска да каже на Запада: Нямаме нужда от никого", смята Игор Коротченко от консултативния съвет към руското министерство на отбраната.
Изминала е година от началото на украинската криза и списъкът на поканените, потвърдили, че ще присъстват на парада, демонстрира изолацията на Москва.
"Ще разберем колко е дълбока бездната между Русия и Европа", заяви Баунов пред АФП.
Огромното мнозинство лидери на западни държави - нейни съюзници във войната срещу нацистка Германия, отказаха да пристигнат за 9 май в Москва, която упрекват, че подкрепя и въоръжава проруските сепаратисти в Източна Украйна, при все че Русия категорично отрича.
Федерацията обаче разчита да присъстват кипърският лидер Никос Анастасиадис, китайският - Си Цзинпин, индийският премиер Нарендра Моди и кубинският ръководител Раул Кастро. Там ще бъдат и главите на грузинските сепаратистки територии Абхазия и Южна Осетия, непризнати от международната общност.
Някои пък избраха да пристигнат в Москва, без да участват в празненствата - чешкият президент Милош Земан и словашкият премиер Роберт Фицо например няма да присъстват на парада, а германският канцлер Ангела Меркел ще бъде в Москва на 10 май.
Сред поканените 68 ръководители ще присъстват едва 22-ма. Ще пристигнат обаче генералният секретар на ООН Бан Ки-мун и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
Военният парад на 9 май е традиция в Деня на победата, честван в Русия - "ден на гордост за народа ни", както заяви Владимир Путин. Четирийсет и два процента от жителите на страната смятат, че победата, платена с живота най-малко на 27 милиона съветски хора, е повод за най-важния празник през цялата година, по-значителен от Коледа и от собствените им рождени дни, показва скорошна анкета на центъра "Левада".
По булевардите из центъра на Москва ще преминат над 16 000 руски войници със 194 бронирани машини, а в небето ще летят 143 самолета и хеликоптера, следени с очи от около 1300 чуждестранни военни, по-специално от Сърбия, Индия и Китай.
Зрителите ще видят също новите танкове Т-14 "Армата" и нова система за противовъздушна отбрана. За Русия тези паради са възможност всяка година отново да напомня, че е възстановила военната си мощ.
Москва винаги е уреждала пищни празненства във връзка с поредните годишнини от победата над нацизма, а тази година обеща по-грандиозни тържества от всякога.
Огромни средства ще бъдат изразходвани по-специално, за да се разгонят облаците над руската столица. Самолети ще разпръснат над нея химически реактиви, за да забавят или да ускорят валежите с цел да не вали по време на самите празненства.
Правителството съобщи, че отпуска за целта рекордната сума от 400 милиона рубли (7 милиона евро).
Отсъствието на европейците няма да развали празника, уверява експертът Александър Баунов. "Да направим сравнение с парадите от 1995 или 2005 г.: европейските лидери дойдоха в Москва, но имахме по-малко суверенитет - казва той. - Тази година те няма да са тук, затова пък суверенитетът ни се засили."
Преди десет години на празненствата по случай 60-ата годишнина от победата, Путин посрещна в Москва президентите на САЩ и Франция Джордж Буш и Жак Ширак, както и германския канцлер Герхард Шрьодер - знак, че нещата са се променили.
