Моята дейност като президент през следващата година ще бъде посветена на съхраняване на демократичните права на българите. Това каза президентът Румен Радев на пресконференция с вицепрезидента Илияна Йотова по повод на изминалата първа година от встъпването им в длъжност.

Държавният глава не спести критиките си към управляващото мнозинство, но каза, че няма война между институциите, а ценностни различия. Той посочи, че е научил от медиите за инициативата на премиера Бойко Борисов и Ангела Меркел по отношение затоплянето на връзките между ЕС и Турция. По думите му няма нищо против външнополитическата активност на министър-председателя, защото всеки от тях има своя писта, но е хубаво тези усилия да бъдат координирани.

За първата година обнародвах 86 закона, като на пет наложих вето, каза президентът и допълни, че е упражнил това право в интерес на българските граждани, воден от убеждението, че въпросните закони ощетяват и не гарантират правата на хората, допълни Радев.

Президентът отбеляза, че през изминалите месеци неотклонно се е ръководел от принципите, че българската външна политика трябва да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.

По думите на Радев в годината, когато се отбелязваме 140 години от Освобождението на България, трябва да се извадят българо-руските отношения от ледената епоха, в които са били заварени от него.

Държавният глава посочи още, че сега не е моментът да се ратифицира Истанбулската конвенция.

Президентът изрази и тревога, че през годините се отнемат правомощия от президентската институция и даде пример с ръководството на НСО.

Проблемите на личния състав в отбраната остават нерешени, посочи още Радев и добави, че постигнатото от министъра на отбраната увеличение на заплатите се е разминало с очакванията. „Това, което не успях да свърша, бе да убедя управляващите за ревизия на приетия от тях Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП. Планът ще бъде прегледан едва през септември, но с неясен резултат“, заяви Радев.

Президентът уточни, че голяма част от усилията му са били посветени на изграждане на ефективен антикорупционен модел. „Цялата истина за КТБ гражданите очакват от съда. Приетият антикорупционен закон е слаб. Ръководството на антикорупционния орган ще се избира от парламента, който избира правителството. Това отсега поставя под въпрос неговата независимост. Видно е, че и занапред борбата с корупцията ще се води от гражданите и медиите. България е в критичен момент от своето развитие. Председателството започна амбициозно, но не суспендира демокрацията и не е алиби за бездействие по болните за българина теми, каза още Румен Радев.

„Парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството. Доверието към парламента е критично ниско”, посочи още държавният глава.

„Считам, че в идните месеци и години е нужно национално усилие за преодоляване на моралната криза на българското общество. Нейни рожби са и корупцията, и престъпността, и политическата апатия, и настъпленията срещу свободата на словото. Доказахме, че президент и вицепрезидент могат да работят ефективно в екип“, каза още Радев.

Вицепрезидентът Илияна Йотова заяви недоумението си защо българските общности в чужбина са били изключени от темата за българското европредседателство.

„За тези хора България е истинската родина. Със силата на президентската институция искам да им кажа, че България стои зад тях. Казах им навсякъде, че те са огромен потенциал за страната. Амбицията ми надскача отделни политики, надскача един мандат“, заяви Йотова.

Тя уточни, че не могат да върнат всички наши сънародници у нас, но могат да работят спешно за съхранение на самосъзнанието.