Как група германци попаднаха в българското село Одринци, за да живеят по-близо до природата? Публикуваме репортажа на Матиас Уилямс и Цветелия Цолова от Ройтерс.
Човек, който се самоопределя като шаман, открил лечебната сила на билките, докато халюцинирал по време на болест; бивш консултант на "Ай Би Ем", зарязал презентациите на "Пауър пойнт", за да прекоси с кола Африка; и художник от Люксембург, който е квалифициран водопроводчик. Това са трима от 22-та заселници в рушащото се село Одринци в югоизточна България. Те живеят там без електричество, но пък имат 230 кози.
Дошли са през май в едно от многобройните села, които българите изоставят, за да мигрират към по-богати места в Европа. Одринци е в Родопите, близо до границата с Гърция. Преди пристигането им тук населението му е било петима души.
Тишината допада на Щефан Гумбрих, консултантът с коса на конска опашка, който е напуснал и работата, и приятелката си през 2013 г. "Опитвам се да забавя мозъка си, който непрекъснато спринтира", казва той, докато в кошарата наблизо доят кози.
Групата се оформя в Германия, когато 57-годишният бивш дърводелец и настоящ шаман Юрген Хумес от Мьонхенгладбах започва да набира последователи за лечение чрез духовни сеанси, медитация и употреба на билки и минерали.
След като продават вещите си и обединяват събраните пари, той и някои от последователите му най-напред се заселват в бивш пансион за младежи в Шварцвалд. Животът в Германия, обаче, им се струва прекалено задушаващ. През 2007 година се преместват в Того и строят болница, обучават сираци и лекуват местните с природни лекове.
Но след като дават всичко, което могат за Африка и след като много от тях са повалени от тропически болести, групата решава да се премести. Хумес избира Одринци, докато медитира над карта, купена по интернет.
Групата притежава няколко порутени къщи в селото, чиито стени от кирпич носят белезите на дъждовете и годините забвение. Това запуснато усещане е все по-обичайно в България, най-бедната страна в Европейския съюз. Тук броят на селата с население под петима души през 2014 г. е скочил на 268 от 184 десет години по-рано. За същия период населението на България е спаднало от 7,8 на 7,2 милиона души.
ТОПЛО ПОСРЕЩАНЕ
"В старите къщи няма електричество и възнамеряваме нещата да останат така", казва Надин Мухержи, 37-годишна бивша медицинска сестра. "Просто искаме да водим живот възможно най-близо до природата."
Само една стая е годна за обитаване. В нея е настанена майка с бебе. Останалите спят в палатки. Започват деня си с медитация, пекат хляб на всеки два дни и купуват зеленчуци от местните земеделци.
В горещите дни през август групата поправя къщите, за да са готови за зимата. Някои от хората са голи до кръста. Трябва да се ремонтират покривите, да бъдат сложени двойни стъкла и да бъдат почистени старите кални кладенци. Планират да направят къщи за гости, истински обор за козите, мандра за сирене и "къща на светлината" за медитация.
Групата учи български и е във възторг от гостоприемството на местните, които явно са доволни, че имат нови съседи. "Тези хора са прекрасни. Не знаят български, но са много мили", казва съседът им, 57-годишният Владимир Файталов.
Липсва ли им предишният живот?
"Наистина не ми липсва нито хубава къща, нито хотел, нито ресторант", казва Гумбрих. "Може би чаша хубаво вино от време на време, но мисля, че тук, в България, ще имам възможност да опитам това отново."
