Четири месеца - това е максималният срок, в който България ще трябва да проведе референдум по изборното законодателство. Срокът започва да тече от днешния 10 март, след като подписката беше внесена в Народното събрание.
В нея са се разписали над 560 000 български граждани, които искат хората да се произнесат по въпросите на задължителното, електронното и мажоритарното гласуване, предложени от президента Росен Плевнелиев.
За да може резултатът от референдума да е задължителен за властите, бюлетини трябва да пуснат не по малко от гласувалите на предишните избори или минимум 3 632 953 души.
Ако обаче гласуват поне 20% от тях, или 726 591 избиратели, тогава парламентът е длъжен да разгледа въпроса, без референдумът сам по себе си да предизвика задължителен ефект.
"Нашето твдърдо убеждение е, че референдумът трябва да е в деня на европейските избори, както го очаква и огромното мнозинство от българския народ", коментира председателят на инициативния комитет проф. Георги Близнашки.
"Един отказ да разгледат референдума навреме само ще изиграе лоша шега на управляващите и ще засили и без това високия гняв по отношение на тях", заяви депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев.
След като подписката беше внесена в парламента, предстои тя да бъде проверена. Ако действителните подписи са над 500 000, парламентът е длъжен с решение да формулира въпросите в тримесечен срок. после президентът насрочва референдума.
След като временната комисия за Изборния кодекс отхвърли предложението на държавния глава за провеждане на референдум, свикването на национално допитване заедно с изборите за Европейски парламент на 25 май е под въпрос.
"Технологичното време за проверка на толкова голям брой подписи ще бъде значително и ако се върнем към опита от предходния референдум, може да отнеме и месеци", обясни говорителят на ЦИК Владимир Христов.
Според ЦИК, шансовете при тези сметки референдумът да съвпадне с евровота са ниски.
