Аквариум, клетка, екран или просто кутийка, разградена с предугаждащи живота ни ходове. Или още по-просто – поглед през прозореца, от който не виждаш нищо. Или всъщност виждаш всичко, което не искаш да видиш. „Отмяна“ е представление за всичко, което си казваме, но какво от това. За разпада. За технологията на тялото. За хората без примеси. За възраждането...
За онзи миг, в който всичко е добре – не когато свърша добре, а когато завършва с „Обичам те!“. Тя (Виттория Николова) и той (Йордан Ръсин) са в очакване на дете – голямо лично събитие. С големи лични тайни. С желание да се завърнат – един към друг, към самите себе си, към съвършеното – нищо.
За нея той е тактичен боклук, за него – тя е синтетичен боклук. Независимо от периода на случването. Във свръхтехнологично време, в хакерленд, когато, въпреки заплахата, използваме една и съща парола за всичко. Дори като код за комуникация в реалния живот. Когато облакът е начин на живот, а не романтичен извор. Защото преди живеехме в облаците, а сега – в облак...
Критиката у нас определя „Отмяна“ на Стейси Грег като футуристична пиеса, а навън я наричат мрачно-комична пиеса, която поставя под въпрос какво означава да си човек. Режисьор на българската версия е актьорът Зафир Раджаб, за когото това е втора премиера в афиша на „Възраждане“.
Малката сцена на театъра търпи поредното чудновато и много интересно сценографско решение (този път на Елис Вели). Зрителят е воайор, поставен в „неудобното“ положение да наднича, за да стане съпричастен към различните фази от едни семейни отношения. Те преминават от нормален „човешки“ разговор, през кавга и нещо като „сексбот“ – в опит за сканиране на по-новата версия на човешкия хардуеър на другия...
В „Отмяна“ Виттория Николова играе, но и пее, и то добре, а Йордан Ръсин е поставен в сякаш неестествената за него задача – да надвиква партньорката си почти през цялото време. Но и това е част от отмяната – на стандарта в прочита на творбата.
Сред семейните крясъци съвсем адекватен фон е музиката от Оne day / Reckoning song на уникалния Асаф Авидан. Когато тя го предизвиква да върти любов с тостера, а той просто е отчаян в любовта съм към нея – толкова, че да я създаде отново и да й се обясни в любов, която, съгласно настройките на новата Вайълет, трябва да е споделена...
В екипа на представлението са също Ян Руменин – композитор, студио „Стършел“ – мултимедия. С гласа си участва и Лора Ахтарджиева.
