Много коментири са посветени на ромската практика да се купуват и продават булки. Ако на човек му е интересно, може да попадне на подобно място. Може да се случи и друго – да мислиш, че попаднал на пазар за булки, но да се окаже нещо друго.
Последният ден на Великден е и все още цари празнично настроение. В близост до автогара “Север” в Пловдив търсим място, където трябва да се състои “пазаруването”. В близост до автогарата намираме малко пространство, разположено пред една от спирките на БДЖ. Нищо не подсказва, че ще се случи каквото и да било.
Спрял автомобил и няколко души сред които и младо разкрасено момиче ни подсказва, че все пак сме на правилното място. Очакванията ни се оправдават. Пристигат коли, разпъват се сергии и така след около час пространството става все по-шумно и пъстро.
На сергиите се продава пържена риба, кебапчета, а за децата има захарен памук.
По-интересното е друго. На място са десетки млади момичета и момчета. Естествено тук са и техните родители. Момичетата са разкрасени, момчетата по-скоро не.
Дали заради празника или по традиция прави впечатление как момичетата целуват ръка на по-възрастни жени, разменят се боядисани яйца. Младите са разделени на групи. Момчета и момичета. Привидно всичко е хаотично.
Постепенно започват разговори между младите. Интересна гледка, в която има всичко. Изучаващи погледи, разговори, снимки с мобилни телефони. Смях и закачки. Ако чакате нещо повече, то няма да се случи тук. Това ми казва възрастна жена и допълва, че времената са тежки и пари няма за покупко-продажби.
Тя не е от Пловдив и по думите ѝ е тук, за да се види с роднини, а младите са на това място, за да се видят и запознаят. Според по-млад мъж опит за спазаряване на булка е имало, но първоначално се е оказал неуспешен.
Възрастен господин казва нещо различно – че това, което си мислят много хора, вече не е така. Никой не може да накара някого да хареса друг насила, а в наши дни младите хора се запознават и общуват през интернет. Най-вероятно всеки един от тях е прав и казва част от случващото се.
Впечатление правят няколко неща. На първо място никой не употребява алкохол. Тук там по някоя бира. Усмивките и закачките са навсякъде и за каквато и да било агресия не може да става въпрос. Известно е, че циганите са разделени на различни групи и си имат особености, но тук не се вижда нищо, което да ги постави в “графа” различни от всички нас.
Целуването на ръка на по-възрастните жени е по-скоро впечатляващо на фона на битуващото у нас отношение на младите към възрастните хора. Несъмнено това е въпрос на възпитание, но може би и на някаква семейна традиция, която е в представите ни за отдавна отминали времена.
Защо се случва на това място и го правят тези хора е въпрос, който може би трябва да обясни някой по-запознат. Нали няма да напишете нещо лошо за нас? Това ни пита възрастен господин. Причина за това няма, но очевидно това е очакването. Или лошо, или нищо.
