В Мездра три поколения в една фамилия пазят особена почит към образованието, книгите и културата. Бабата – почти на 95 години, е дългогодишен учител и читалищен деец, синът колекционира и реставрира стари книги, а внукът първокласник върви по стъпките на своите предци.
В един от най-българските празници – Деня на будителите, Веселка Янкова разказва за внука си Васко. Преди седем години животът ѝ сякаш започва отначало, когато той – дълго чакано дете, идва на бял свят.
Оттогава двамата са почти неразделни – той е на 7, тя днес е на 95, със сбъдната мечта да го види ученик.
„Всяка вечер той е при мен след училище и ми разказва до коя буква са стигнали, и почваме да пишем думички. Аз му диктувам с буквата, до която са стигнали. Знаем 23 приказки. И той знае, че книгата е прозорец към света на науката. Да, това той е запомнил и че трябва да учи, както обеща. Преди двеста години дечицата са учили от Рибения буквар. Така и сега трябва да се научат и да четат“, казва Веселка.
Спомен от първия учебен ден е малкият Васко, облечен като първолаче от Възраждането, да подари антикварно издание на Петър-Бероновия „Буквар с различни поучения“ на своето първо училище.
„На тази книжка преди двеста години българските деца са се учили да четат и да пишат“, казва той.
На церемонията присъства и баба Веси.
„Учи се, научи всичко, защото който се учи, той ще сполучи“, казва му тя.
Тя е на 95, той - на 7: Заедно пазят българския дух
00:57
Месец и половина след първия звънец малчуганът споделя впечатленията си от училище.
„Най-много ми харесват стаите, има различни картинки, много интересно е. От учебниците най-много ми харесва букварът. С математиката съм добре, лесно ми е“, споделя Васко Иванов.
Филолог по образование, бабата на Васко разказва, че навремето нейните будители са били учителите ѝ. И се радва, че внукът възприема лесно и приказки, и песни.
„Много бързо запомня, даже иска да му повтарям. За някои неща иска и да му обясня. Например, като запяхме „Облаче ле бяло“, аз му обясних. Той казва: „Бабо, ти си видяла облачето как се движи“. Да, момченцето е далече от майка си и то гледа облачето как се движи и го пита дали е минало покрай бащиния двор и дали е видяло мама“, разказва Веселка.
Десетки стихчета знае малкият Васко, сред тях и „Аз съм българче“.
Таткото Иван, също учител по образование и дългогодишен футболист, се е отдал на детската си страст – да колекционира и възстановява стари книги. Показва безценните книги в колекцията си – първи издания на Дядо-Вазовите сбирки, първата Библия на български и миниатюрната книжка на Пенчо Славейков – „Момини сълзи“, която авторът едва не унищожил до последната издадена бройка заради несподелена любов.
„Петко Рачов Славейков, той е организаторът, редакторът, с двама американци. Това е уникално, в оригиналния вид, нищо не съм пипал, от 1871 година“, казва Иван Христов, книговезец, за Светото писание.
Той показва и първото издание на „Под игото“.
„Това е първото издание на „Под игото“. Тогава се издава в три тома в „Сборник за народни умотворения“, казва Иван Христов.
Дали ще повярвате, че през 70-те години на миналия век един бледен юноша е правил невъзможни неща, за да се сдобие с любими творби като „Граф Монте Кристо“. Двайсетте стотинки за закуска след дълго събиране са се превръщали в книга.
Сред тях са и Пенчо-Славейковите „Момини сълзи“.
„Една от единичните бройки, спасени от яростта на автора. Пенчо Славейков се влюбва в една своя братовчедка, Нина Вълнарова, посвещава тази стихосбирка, издава я. Иван Вазов пише положителна рецензия. Нина не му обръща никакво внимание. За Пенчо това е трагедия. Отива, всичко изкупува, моментално го пали“, разказва Иван Христов.
Е, нещичко е стигнало до колекционера от Мездра. Той се надява един ден синът му да се погрижи и да умножи колекцията, която не се продава, защото е безценна.
Дали ще успее книгата да оцелее въпреки технологиите?
„Карам му се най-много за телефона, да. Друго не, много ми помага детето“, казва Веселка.
Васко е от онези деца, които вечер, преди да заспят, звънят на баба да им разкаже приказка по телефона.
Честит Ден на будителите! Добре е да помним, че празникът е бил жертва на глупостта ни през годините, изличен задълго от българския календар. Но ние забравяме бързо.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
