Тя често говори за магически реализъм и в това няма нищо случайно. Дори в една трагична балканска комедия за самопредателството, каквато е „Радован Трети“, режисьорката Анастасия Събева е намерила вариант да моделира героите си в своеобразна красота. И да доведе смешния им живот до стандартите на приказка, разказана от тях самите.
Спектакълът в Младежкия театър е от автора на прочутия филм на Костурица – „Ъндърграунд“. Неизбежна е връзката с лудориите на Марко и Черния, които всички помним от големия екран, но в храма на Мелпомена този ретрограден животопис сякаш отива на заден план. За да подчертае още повече абсурдността на всеки един от тези тъмни субекти.
Макар и само привидно, на върха на семейната пирамида, е Радован Трети (Валентин Танев), следван, също привидно, от съпругата си Руменка (Гергана Христова) и вечната сянка на тъста Станислав (Стефан Мавродиев). Черешките на тази торта са двете дъщери – Георгина (Августина-Калина Петкова), която е бременна от пет години, и Катица (Ния Кръстева) – шофьор на междуконтинентален хладилен камион.
В „Радован Трети“ всеки от тях е дизайнер на живота си. Но това модерно определение не изключва „ретро“ асоциациите. В пиесата, по съседски, се открива и бай Ганьо, и криворазбраната цивилизация, и българите от старо време. Има обаче един непрестанен опит за летене, който фантастично – в пряк и преносен смисъл, се връзва с приказното.
Трудната задача – да свърже космическото с битовизма на този сръбски ъндърграунд екшън, е поверена на Юлиян Петров – актьор, носещ една от най-интелигентните физиономии в родния театър. Като истинска алекова алюзия той е на убийствения прицел на мнозинството. „Не е човек, а теменужка!“. До тук стигат интелектуалните напъни на същото това мнозинство да опише различните, сред които вирее.
Светът на „Радован Трети“ е буре за барут, но пълно с комари. Свят, в който хората се сливат с мебелите, пушката гърми за щяло и за нещяло, редом с някоя и друга плесница и разговорите с юмруци. И в тази комедия от малки семейни трагедии, между „лявата“ и „дясната“ Америка, летящите хора са лица на абсурда, недоразуменията и омразата, но овкусени с малко ... магия.
Приказно-летящата и едновременно принизена до най-баналния бит сценография е на Ивайло Николов. Музиката е на Асен Аврамов. Хореограф е Александър Манджуков, а въздушната акробатика е създадена с помощта на каскадьора Емил Видев. Участват още Ахмед Юмер, Кирил Недков и Веселина Конакчийска.
