За „Лято и дим“ може да се каже, че е от автора на „Трамвай „Желание“, „Стъклената менажерия“, „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Нощта на игуаната“ и т.н. Немаловажната подробност е, че това е най-добрият спектакъл на Анастасия Събева на софийска сцена.
Режисьорката навлиза и в дълбочината, и в цветността, и в чувствеността, и в различността, и в цялото многообразие от психология, характери и отношения в пиесата на Тенеси Уилямс. И то с похватите на любимия й магически реализъм. Макар самият драматург да казва: „Не искам реализъм, искам магия“...
„Всички ние сме деца от гигантска детска градина – опитваме се да съставим името Господне от кубчета с объркани букви на азбуката върху тях“, казва още той. Тази мисъл съвсем удобно може да легне в сюжета на „Лято и дим“. Пиеса, която отваря нова страница от срещата с един велик и всеизвестен автор. За живота в низината на Мисисипи, над която висят магично красиви и съвсем реално съществуващи облаци (сценографията е на Ивайло Николов). Като знак за среща или за необратимо разминаване. Или като неизбежният филтър, през който минава живота. Или пък като просто обяснение за обречеността, на която е подложен човек по пътя към собственото си щастие.
Тук на помощ отново идват думи на Тенеси Уилямс – че „всеки е едно нищо, докато не бъде обикнат“. Така е и с „облачната“ връзка между Алма Уайнмилър (Каталин Старейшинска) и Джон Бюканън младщи. Ролята на младия лекар е поверена на дебютанта Богдан Бухалов, с когото Събева работи и в „Солунските съзаклятници“.
Отношенията между Алма и Джон са линията, около която се нанизват малките и по-големи детайли от цялостната картина „Лято и дим“. С изрисуването й младите актьори, в това число Георги Кацарски и студентката Велина Георгиева, се справят повече от добре, но с неизменната помощ на корифеите Пенко Господинов, Василена Атанасова, Малин Кръстев, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Христо Пъдев.
Забележително е присъствието на Малин Кръстев – за пореден път. Превъплъщението му в женски образ не просто изпъква сред букета от невероятно пресъздадени характери. Кръстев е удивителна амалгама от живак и метал, истинен и измислен, актьор-оркестър, идеален и ироничен едновременно. И на сцената най-пряко стига до внушението, което прокламира и създателя му – Тенеси Уилямс – че човекът е животно, което обича само себе си.
И в този спектакъл на Анастасия Събева актьорите не са оставени просто да играят, но пеят – в случая музиката е на Милен Кукошаров, танцуват и са подложени на всякакъв вид еквилибристики и мобилност. Но преди това са потопени с невероятен финт в собствената история на всеки от характерите, които пресъздават. И в този уют, част от голямата приказка, може би, се крие и крайния резултат. А той, че „Лято и дим“ минава с вдъхновяващия унес на красив сън в още по-красива зимна нощ.
