„Край на играта“ е приказка за любовта, красива и трудна като танго. Приказка, която режисьорът и актьор Бюрхан Керим разказва в по-малко от 40 действителни минути. Но те се оказват напълно достатъчни, за да се усети сладостта от този блестящ театрален наивизъм и от красивия свят на автора – Хулио Кортасар – един от най-ярките представители на магическия реализъм.
Всичко започва един вторник в два часа и осем минути с падането на бележка от влака „Сентрал Архентино“. И завършва в същата минута, но 13 дни по-късно...
В едно почти нереално пространство се появява ангел – на третия прозорец от втория вагон на влака... В минута или вечност, трите момичета правят своите статуи и живи картини, и заживяват в „непознатото тъмно и трепетно дуенде, чак докато влакът се изгуби зад завоя“, по думите на Бюрхан Керим.
Спектакълът в „Сфумато“ е преживяване – сладко като бонбоните на Делия Маняна, като портокалови бонбони с ликьор, с привкус на мента и мускатово орехче, свежо като мандарина, специално като Летисия... Хор, атмосфера и средиземноморски дъх от царството на младостта, която не осъзнаваш, от любовта, която сякаш не изживяваш, а изиграваш, от момчешкия поглед, който презираш – просто, защото не го разбираш. Защото не разбираш края.
Три изключително сработени по между си млади актриси – Ангела Канева, Дениза Павлова и Елена Траянова, посрещат публиката, пеят и не само играят, а се потапят в историята на сцената – в завиден синхрон и с безценната помощ на музиката, която звучи на живо в изпълнение на Георги Величков – баян.
В „Край на играта“, освен Кортасар, звучат и стиховете на Хосе де Еспронседа (един от най-значимите испански романтици от XIX век). Сценографията е на Никол Трендафилова, а удоволствието – за публиката.
