Уличните лампи угасват, а слънцето все още търси своя път към хоризонта. Улиците са пусти, но в една квартална пекарна кипи усилен труд. Когато студът остава зад гърба ти и отвориш входната врата, влизаш на едно място, където те грабват невероятни аромати.

Чушки пълнени, зелеви сърми, боб, баници, питки и бисквитени коледни къщички. За момент се спираш и не може да откъснеш очи от всички тези вкусотии. Всички те са за клиентите от квартала за тяхната празнична вечер на Рождество Христово.

Зад витринате отрупани с всичко описано те посреща Албена Ненкова. Приготвила постните ястия, тя приготвя пълнени пуйки, които са за следващия ден. С усмивка на лице тя казва, че и хора като нея имат своята Коледа и затова приготвя и храните с месо за следващия ден.

Кой знае колко не си говорим, защото каквото е приготвено до момента минава през нейните ръце. Така, както би го направила всяка една домакиня в къщи. Това е и философията на това малко квартално предприятие за вкусотии.

Преди години човек не можеше и да си мечтае да има подобно място в махалата. Общественото хранене по времето на социализма не само не предлагаше подобни места. Просто всичко беше еднакво. Нямаше и подобна категория хора, които не само се захващат с подобно начинание, но имат и отношение към това което правят. Хора, които са наясно, че храната предлагана на обществени места не трябва да се различава с нищо от тази приготвена в къщи.

Така трябва да бъде и Албена чудесно го знае. Затова, когато влиза клиентка и иска кроасан, тя любезно и отказва, защото те са изпечени предния ден. Не мога да си позволя да обиждам клиентите си само и само за да им взема парите, казва Албена.

Клиентката получава друго вкусно предложение, каквото не липсва и всичко е наред. Докато човек се върти в това пълно с аромати и вкусотии мясно не може да не се загледа в коледните къщички, направени от бисквитено тесто с джинджифил и канела украсени с меденки, които са залепени с карамел и поляти с шоколад, а върху покрива се белее сняг от пудра захар.

Когато си тръгнеш не може да не си мислиш за тях. Колко ли са вкусни?