Той казва, че най-големият урок от баща му – Чарли Чаплин, е да не се поддава на глупостта и на завистта. Убеден е, че всичко е въпрос на просто човешко усещане. Знае кога се посява зрънцето на завистта и е осъзнал, че смирението много лесно може да бъде постигнато. Независимо, че хората са тези, които понякога не ти позволяват да бъдеш смирен...

Юджийн Чаплин не е по-различен от роднините си, които през последните години имахме щастието да видим на живо в София – Джералдин и Кийра. Всеки от тях носи очарованието, усмивката и нескритата добрина на своя велик предшественик. С лекота и деликатно чувство за хумор, и без никаква досада, те се връщат назад във времето, за да отговарят на въпросите, свързани с миналото, любимите филми, уроците, наследството и... сянката.

Когато пристъпиш в света на Чаплин, усещаш колко величав може да бъде един дух и колко непоклатима, и силна, може да е традицията. И как тя остава във времето, защото се предава чрез поколения, които са не по-малко стойностни от този, който е в основата... Юджийн Чаплин ни връща именно към основата с концерт-послание-преживяване-обяснение-в-любов-памет и признание. Чрез пианото, филмите и Chaplin Pianissimo – фортисимо за музиката на любовта, която може да бъде всичко...

Снимка: Даниел Димитров

Юджийн Чаплин – за музиката на любовта, за смирението, за работата с Дейвид Бауи, Rolling Stones и Queen, черно-бяло или цветно сънува своя баща и успява ли да спазва завета му да не се поддава на глупостта и на завистта.

Казвате, че концертът Chaplin Pianissimo е обяснение в любов към музиката. Това означава ли, че музиката е любов? Коя за Вас е музиката на любовта?

- Ехаа! Мисля, че е смесица и от двете, защото музиката на баща ми е неизменна част от самия филм. А, когато имате пантомима и музика, тя изкарва много повече от музиката, ако е добре написана. Извежда цялата емоция от това, което виждате. Така че мисля, че това е мястото, когато си говорим за любовта...

8 снимки
Юджийн Чаплин: Музиката на любовта може да бъде всичко
Снимка: Даниел Димитров

Музиката на любовта може да бъде всичко. Това е музиката, която ви прави щастливи, когато я слушате. Може да бъде класическа. Може да е рап. Може да е всичко. Това е просто музика. Тя е нещо вечно, което винаги предизвиква емоции. Няма човек около нас, който да не помни някаква музика, казвайки си „О! Помня тази мелодия, защото на нея целунах първата си приятелка“, или „Помня това парче, защото тогава спечелих от лотарията“ (Смее се – бел. а.). Музиката винаги ще остава свързана с нашия личен живот. 

Ако можеше, бихте ли направил този концерт в черно-бяло?

- Защо не? Защо не! (Смее се – бел. а.). Но няма да е същото, защото няма да имаме същото качество на картината като това, което има във филма.

Снимка: Даниел Димитров

Мислехме си всички на сцената да се появим в черно и бяло, но сцената имате нужда от цвят. Много по-трудно щяха да се получат нещата.

Имах щастието да говоря с Джералдийн Чаплин през 2023 г., и с Кийра – през 2017-а. Някоя от тях повлия ли на решението Ви да дойдете в България?

- Виждам Кийра доста често. Преди време тя ми каза: „О, ще ти хареса там, Аз вече бях там“. Как посмя да отидеш преди мен, отвърнах й аз. Смяхме се. Тя много добре си спомня посещението в България и има добри спомени от него.

Още по темата:

Внучката на гениалния Чарли Чаплин – питбул в света на недвижимите имоти
Джералдин Чаплин: Упоритата работа е добра защита срещу всичко

Участвате в записи на Дейвид Бауи, Rolling Stones и Queen. Можете ли с по едно изречение да кажете какво от работата с тези велики музиканти остава в сърцето Ви до днес...

- За мен това е като среща с приятели. Срещнах ги първо по работа, в звукозаписното студио, където всеки от нас правеше това, за което е ангажиран. След това започнахме да се опознаваме, все по-добре и по-добре, което е съвсем нормално между хората. Говорехме си и изглежда, че се разбирахме, и така станахме приятели. Но те не станаха мои приятели, защото са известни, а защото се разбирахме добре.

Като малък сте играл на футбол и на карти с баща си? Кой беше по-добрият?

- О! Баща ми беше по-добрият, несъмнено. Защото аз бях много млад и той риташе топката с километри, тичаше, отиваше, вземаше я и я връщаше.

Снимка: Даниел Димитров

След това отново риташе, и отново я гонехме с километри. Това беше голямо упражнение за мен.

В какво друго беше добър Вашият баща, освен в правенето на кино, на музика и въобще на изкуство, което милиони хора обичат?

- Той беше добър готвач. Правехме барбекюта заедно и други подобни неща...

Казвате за баща си, че е бил упорит, страстен и хуманист. Това важи ли и за Вас?

- Със сигурност. Мисля, че имаме една и съща грижа към хората по света, които страдат. И мисля, че всеки, който е малко чувствителен, чувства същото, което и ние...

Казвате, че най-големият урок от баща Ви е да не се поддавате на глупостта и на завистта. Успявате ли да спазвате този бащин завет?

- Опитвам се, да... Опитвам се, но е трудно... Мисля, че всичко е въпрос на просто човешкото усещане. Гледаш наоколо и просто си казваш, че искаш и ти да имаш това. И по някакъв начин, това е началото на завистта. Смирението много лесно може да бъде постигнато. Но хората са тези, с които общуваш, и понякога те не ти позволяват да бъдеш смирен.

В тази част от моя живот, аз имам предимно приятели. Когато си млад, тревата на съседите винаги е по-зелена (Усмихва се – бел. а.).

Баща ми беше доста по-възрастен, когато бяхме заедно. Човекът, който можех да видя на екрана, и човекът, който е мой баща, бяха две различни личности. Знаех, че са еднакви, но за мен между тях нямаше нищо общо.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Не зная... Трябва да попитате приятелите ми (Смее се – бел. а.).

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...?

- Аз съм човек, който обича хората, като цяло. Освен лошите (Смее се – бел. а.).

Черно-бял или цветен сънувате своя баща?

- Цветен... Не познавам баща си от времето, в което е правил своите черно-бели филми.

Снимка: Даниел Димитров

Баща ми беше доста по-възрастен, когато бяхме заедно. Човекът, който можех да видя на екрана, и човекът, който е мой баща, бяха две различни личности. Знаех, че са еднакви, но за мен между тях нямаше нищо общо.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Не зная... Трябва да попитате приятелите ми (Смее се – бел. а.).

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...?

- Аз съм човек, който обича хората, като цяло. Освен лошите (Смее се – бел. а.).

Продължи да четеш