Всяка двойка с 18-годишно минало има нужда от своя домашен майстор Зигмунд Фройд – за да оправи грешките, типични за каменната епоха на секса. Тя и той са на етап, в който кризата на средната възраст е в своя апогей. Децата вече са независими, за сметка на все по-налагащата се зависимост от партньора до теб – с всичките му плюсове и още повече минуси...
Албена Павлова и Иван Панев играят с истинските си имена в комедията „Кой – кого“ в Сатирата. В света на собствената си терапия за взаимна поносимост двамата актьори представят живот, чиито делници минават на принципа „Театър в театъра“. Според него Тя мълчи агресивно, подло и шантажиращо, а според нея Той е „космонавт без ракета“.
Когато всичките запаси от любов към Другия се изчерпват, настъпва времето на поредната домашна „премиера“. Защото никой не иска живеенето от ден за ден, между чистите и мръсните чинии, от понеделник до неделя и от 1-о до 31-о число на месеца. Защото всъщност, ние не сме се променили, а само сме свикнали и сме забравили някои неща.
В психопатологията на семейния живот има и еуфория, и депресия, и агресия. А трябва да има и един домашен Фройд, който да обяснява защо мозъкът на мъжа е по-малък от този на жената, защо домът изглежда като лудница, без да е ясно кой е пациент и кой е доктор, и кога идва момент, в който една зряла двойка трябва „да се остави на ревматизма“.
Нещата в „Кой – кого“ стигат до там, че всичко, в глобален мащаб, се обръща с главата надолу – и мъжете, и жените. Вече няма дори годишни времена, а милите, нещастни, смешни, жалки Казанови на средна възраст трябва да издържат какво ли не – по два пъти обяд и вечеря – един път при нея, втори път вкъщи...
„Кой – кого“ е комедия, в която Албена Павлова за пореден път ще накара публиката да ахне от неизчерпаемия ѝ комедиен талант. Тандемът с Иван Панев е повече от сполучлив, защото тя е като голяма експлозия, а той – като необятно море, което поема тази експлозия, а тя изглежда още по-зрелищна.
Сценичният вариант и режисурата на „Кой – кого“ са на Калин Сърменов. Преводът на текста от пиесата на Капор „В края на уикенда“ е на Мария-Йоанна Стоядинович и Ася Тихинова-Йованович. Цветната и хаотично „подредена“ сценография е на Кирил Наумов. Музикалната среда е на Диана Чернева.
За автора
Момо Капор (1937-2010) е роден в Сараево през 1937 г., но от 9-годишна възраст, с малки прекъсвания, живее в Белград. Завършил е живопис през 1961 г. в белградската Академия за изобразително изкуство. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации.
Литературните критици и теоретици считат Момо Капор за един от родоначалниците на кратките литературни форми (short-story) в бивша Югославия. Известният хърватски литературовед Александър Флакер нарича жанра „проза в дънки“ или „джинс проза“.
Автор е на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Илюстрирал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в Ню Йорк, Бостън, Женева, Брюксел. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български.
