Всяка двойка с 18-годишно минало има нужда от своя домашен майстор Зигмунд Фройд – за да оправи грешките, типични за каменната епоха на секса. Тя и той са на етап, в който кризата на средната възраст е в своя апогей. Децата вече са независими, за сметка на все по-налагащата се зависимост от партньора до теб – с всичките му плюсове и още повече минуси...
Албена Павлова и Иван Панев играят с истинските си имена в комедията „Кой – кого“ в Сатирата. В света на собствената си терапия за взаимна поносимост двамата актьори представят живот, чиито делници минават на принципа „Театър в театъра“. Според него Тя мълчи агресивно, подло и шантажиращо, а според нея Той е „космонавт без ракета“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Когато всичките запаси от любов към Другия се изчерпват, настъпва времето на поредната домашна „премиера“. Защото никой не иска живеенето от ден за ден, между чистите и мръсните чинии, от понеделник до неделя и от 1-о до 31-о число на месеца. Защото всъщност, ние не сме се променили, а само сме свикнали и сме забравили някои неща.
В психопатологията на семейния живот има и еуфория, и депресия, и агресия. А трябва да има и един домашен Фройд, който да обяснява защо мозъкът на мъжа е по-малък от този на жената, защо домът изглежда като лудница, без да е ясно кой е пациент и кой е доктор, и кога идва момент, в който една зряла двойка трябва „да се остави на ревматизма“.
Нещата в „Кой – кого“ стигат до там, че всичко, в глобален мащаб, се обръща с главата надолу – и мъжете, и жените. Вече няма дори годишни времена, а милите, нещастни, смешни, жалки Казанови на средна възраст трябва да издържат какво ли не – по два пъти обяд и вечеря – един път при нея, втори път вкъщи...
„Кой – кого“ е комедия, в която Албена Павлова за пореден път ще накара публиката да ахне от неизчерпаемия ѝ комедиен талант. Тандемът с Иван Панев е повече от сполучлив, защото тя е като голяма експлозия, а той – като необятно море, което поема тази експлозия, а тя изглежда още по-зрелищна.
Сценичният вариант и режисурата на „Кой – кого“ са на Калин Сърменов. Преводът на текста от пиесата на Капор „В края на уикенда“ е на Мария-Йоанна Стоядинович и Ася Тихинова-Йованович. Цветната и хаотично „подредена“ сценография е на Кирил Наумов. Музикалната среда е на Диана Чернева.
За автора
Момо Капор (1937-2010) е роден в Сараево през 1937 г., но от 9-годишна възраст, с малки прекъсвания, живее в Белград. Завършил е живопис през 1961 г. в белградската Академия за изобразително изкуство. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации.
Литературните критици и теоретици считат Момо Капор за един от родоначалниците на кратките литературни форми (short-story) в бивша Югославия. Известният хърватски литературовед Александър Флакер нарича жанра „проза в дънки“ или „джинс проза“.
Автор е на голям брой документални филми и телевизионни предавания, а по негови сценарии са снимани и няколко пълнометражни игрални филма. Илюстрирал е голям брой свои и чужди книги и е правил изложби както в страната, така и в галерии в Ню Йорк, Бостън, Женева, Брюксел. Превеждан е на френски, немски, полски, украински, чешки, унгарски, шведски и български.
