Тя може да напише цял трактат за това как се укротява опърничавата, но може да разкаже и как се топят сърца, и как се печелят приятели. На джаз феста в Банско изпълни разбиваща всякакви клишета интерпретация на най-известната ария от „Кармен“ на Бизе. Гласът, майсторлъкът, иронията, намигването към традиционното пеене, контактът с публиката – пет в едно от Милица Гладнишка.
„Това беше моя версия и много се радвам, че не съм Ви изплашила“, е нейният скромен коментар, в типичния за нея стил – след всички похвали и аплаузи, които своевременно е отнесла за онзи половин час на сцената. Милица разказва истории, прави стендъп, прави театър, пее по свой уникален начин, но най-вече се забавлява. И взима най-прекия път, и най-бързия начин да се сдушиш с публиката, да я задавиш от смях и да я направиш твоя.
Няма как да няма глад за Милица Гладнишка. Тя може да обърне битието в празник на любовта, с която можеш и би трябвало да кипиш в творчеството си.
Прадядо ѝ е бил изследовател в Африка, майка ѝ е единствената жена тромпетистка в България, а сестра ѝ е виолистка в операта в Грац. Това е не просто „цветна“ биография, а знак, че на сцената излиза един добре „заквасен“ артист. И не просто изпълнява, а познава същността и корените – и на думите, и на нотите. Което пък е гаранция за достатъчно високото ниво на изкуството, с което се опитва да „изплаши“ публиката.
На концерта в Банско пяхте най-кратко от трите. А публиката сякаш Вас искаше да слуша най-много...
- Така се получи, защото аз имам своя програма и не посмях да изляза от нея. Освен това, след нас имаше и друга група. Затова си карам по програмата.
Какво се случва в душата на артиста, когато иска да пее още, а не може – поради независещи от него обстоятелства?
- Това го видяхме по време на пандемията миналата година. Когато нямаше как да практикуваме професията си. Съответно, изпаднахме в депресия, освен че банкрутирахме финансово. Имаше и други последствия след цяла година, в която не си излизал пред публика... А това е друг тип напрежение, което не можеш да предизвикаш, когато репетираш вкъщи. И, наистина, формата ти се разваля. Мозъкът ти работи по-бавно...
Усетих го в предаване, където трябваше да пея. Първият месец и половина имаше странна апатия. Защото обикновено у нас има сценична треска и притеснение преди да излезем пред публика. Този път аз лично не усещах нищо. Просто усещах как мозъкът ми работи бавно... И това беше последицата от пандемията. Тя действително ни върна назад. Аз никога в живота си не съм спирала да работя, да пея, да играя за толкова дълъг период. Дори когато бях сервитьорка, имах банда, свирех в „Суинга“, пеех.
Как се укротява опърничавата?
- (Смее се – бел. а.) Като ѝ намериш интересно занимание. Просто цялата тази свръхенергия, която притежава, я канализираш в нещо, което ѝ харесва. Съдя по себе си, защото съм работохоличка. И когато се появи добър проект, веднага се включвам. Ако не се появи, сама си измислям, и така се случват доста неща, които съм направила през годините. И винаги съм щастлива, защото е това, което искам.
Само изкуството ли помага в такива случаи или има и нещо извън него?
- Изкуството много помага, но най-вече това, което ти харесва. Защото, ако не си щастлив в личния си живот, трябва да се хванеш за нещо. Не може навсякъде да е дупка. И поне в работата, ако си ценен и ако се забавляваш, много по-лесно се изтърпяват несгодите, скромните финанси или дългото време без приятел.
Просто трябва да имаш една точка, в която се чувстваш силен, добре и ти харесва. Ако нямаш такава опорна точка, си загубен. Има хора, които цял живот работят потискаща работа, която мразят...
За опорната точка е ясно, но коя е Вашата G-точка – G-точка като Gladnishka точка?
- (Смее се – бел. а.) Моята G-точка на сцената е творчеството. И изумлението от това, което се случва, когато се съберете и творите, и след това, когато го представите пред публиката. Това е еуфорията, която те обзема. И нерви, и еуфория е – но е огромна радост.
Как изглежда идеалният концерт?
- Изглежда така: Работа, треперене преди да излезеш, страхотна публика и най-вече – страхотно шоу на самата сцена. И няма значение дали публиката се състои от двама души или от двеста, въпросът е на сцената да се получи магията.
Прави впечатление, че не пеете на български език...
- Ами защото съм израснала с чужда музика... Като тръгнем още от Моцарт, Бах, Бетховен, Перголези, и минем през Майкъл Джексън, Мадона и по-новите групи, както и цялата плеяда от великолепни джаз артисти. Това е световната музика. Ние също си имаме страхотна музика, но някак си малко по-късно се развиваме от другите... Има много малко стилове, които ние сме създали. Такъв например е българският фолклор.
Аз обожавам автентичната българска народна музика, но не смея да се втурна в нея, защото е много специфична. Имам приятелки, които са разкошни народни певици, които пеят със специфичната техника. Аз просто няма как да се впиша... Не бих могла да претворя магията с моя глас и по този начин.
Някой ден може и да опитам, но засега нямам тази смелост...
Има ли чужда песен, която искате да изпеете, но нещо Ви спира и не го правите?
- Нищо не може да ме спре. Правя каквото си искам (Смее се – бел. а.). Даже в момента измислям собствени парчета в малко алтернативен стил. Така че проекти валят отвсякъде или си ги създаваме сами.
А как се калява стоманата?
- (Смее се – бел. а.) Знаем, че стоманата се калява с огън и студ, с огън и лед. И това е вярно!
(Замисля се – бел. а.). Много съм се чудила в живота си, трябва ли човек да е нещастен. Защо се случват трагедии и защо изобщо животът е толкова труден.
Но няма как да оцениш хубавото, ако не си разбрал какво е да ти е трудно... Това е неоспорим логичен факт.
Кога за последен път бяхте на гости на семейство Мейзга?
- (Смее се – бел. а.) Свързвам семейство Мейзга с детството си и времето, когато четях много научнофантастични книги.
Наскоро четох Стивън Кинг, в книгата се разказва за човек, който, без видимо да отслабва, губи теглото си, докато става 0 кг. Накрая става абсолютно безтегловен и просто излита в космоса. (Книгата е „Извисяване“/ Elevation, 2018 - бел. а.). Стивън Кинг е великолепен писател, който вкарва социалните проблеми в среда, в която уж има нещо фантастично, нещо ужасяващо... Но той разплита човешки проблеми. Тогава за последно бях на гости на семейство Мейзга а ла Стивън Кинг. (Смее се – бел. а.).
Последният ми въпрос е такъв: Уважаема Милица Гладнишка, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си?
- (Смее се – бел. а.) Аз съм всичко (Смее се – бел. а.).
Естествено, че не съм всичко, но ми се ще да опитам от всичко. Виждам къде не мога, отдръпвам се. Но човек, ако не пробва, няма как да разбере. Не трябва сами да се ограничаваме от излишни страхове.
