Да поемеш от град Кавала във време, което не вещае бури и вълнение. Да те грабне капризът на морето с ветрове, които идват сякаш от нищото, за да стигнеш до притихналия бряг на остров Лесбос и оттам да криволичиш между бреговете на Гърция и Турция, е преход, който ти дава много лични впечатления.
Докато капитан Статис ни сочи с пръст по картата, още преди да сме отплавали, не знаем какво ни очаква. Намерението не е просто да плаваме и да съпреживеем ветроходно Егейско море. Целта е да се потопим в атмосферата на населените места на градове в Гърция и Турция.
Плаването е начин да направиш това по един непосредствен начин, а отплаването от гръцки град и акостирането на отсрещен в Турция се превръща в една поредица от сменяща се атмосфера на различие и много прилики. Лицата на хората, улиците, заведенията, обслужването, храната и всичко, което наричаме ежедневие, очертава картината по тези места. На борда ние споделяме впечатленията си от едно място и веднага сме под въздействието на нови впечатления. Гърция не буди някаква изненада, защото повечето от нас я познаваме. Тя вече е традиционно място за почивка на много българи.
На Тасос даже се забавлявам как човекът, настаняващ хората в ресторант, говори ту на гръцки, ту на български. Впечатленията на Лесбос са по-различни. Споменът от бежанците има резултат. Бежанците ги няма, но и туристите също. Събитията от зимните месеци очевидно са повлияли при избор на дестинация за почивка. Все пак кипи живот, но в очите на възрастен жител на град Пломари виждам тревога. Понякога не е необходимо да разговаряш, достатъчно е да погледнеш хората в очите.
В отсрещния град Дикили не е по-различно, макар и далеч по-оживено. На няколко километра от там в Бергама, където е една от забележителностите на района, основаният от елени град Пергамо, оплакванията са изречени на глас от търговец на сувенири, който се оплаква от осезаем отлив на туристи. Обяснението го дава шофьор на такси, който разпалено ни разказва за събитията през зимата, когато бежанци са пристигали на огромни групи, за да поемат в бурните води в търсене на спасение на отсрещния гръцки бряг. Зимата си е отишла и от двете страни, хората живеят своя живот и всичко си е на мястото. Спретнати и добре подредени заведения, които са притихнали в очакване. Навсякъде се вижда лично отношение и стремеж за уют и красота. Няма значение, че все пак са два различни народа. Глобалните събития са едно, а животът на отделния човек друго.
Това че в град Айвалък на сергия за вестници се показва извинението на Ердоган към Путин, а на следващия ден във вестниците на първа страница ще са снимки от атентатът на летище „Ататюрк” в Истанбул не променя особено нищо, още повече пък предвещава събитията около неуспелия преврат.
Сигурно и днес по тези места, особено на впечатляващия с реда си остров Бозджаада, нищо не нарушава стремежа на хората към лично благополучие, пътят към който е личното усилие да правиш по най-добрия начин това, което винаги си правил. Това е единствено възможното на фона на разразяващите се и отминаващи бури. Със сигурност те не са били по малко жестоки през вековете, но все пак хората са ги превъзмогвали - с воля и желание за живот.
