Понякога обстоятелствата те отвеждат не точно там, където искаш да отидеш. Но може да се окаже, че животът те отвежда на едно забележително място.
За държавата Израел ние обикновено чуваме след някой инцидент. Тези новини изграждат и нашата представа за живота там. Да, знаем за Божи гроб и Йерусалим, знаем и за това, че Израел е държава създадена преди почти 70 години. Гордеем се със спасяването на хиляди евреи в труден период – акт, който почти няма аналог по време на Втората световна война.
Имаме у нас и не малка еврейска общност, а в центъра на София има една забележителна даденост. Еврейска синагога, католическа църква, мюсюлманска джамия и православна църква са разположени в идеалния център на столицата ни.
Представите ни са такива, каквито са, но често пъти те са далеч от реалността и ние просто не сме добре информирани. Ако си воден от любопитство, както вече казах, животът може да те отведе на място, което да промени напълно представата ти и да останеш изненадан.
В Синайския залив има подводни останки на военна техника от Шестдневната война през 1967 година. Да се гмурнеш около тях и да снимаш е интересно предизвикателство. В търсене на възможност да реализирам този проект се запознавам виртуално с Катерина Михнев – българка, работила като водолаз, а днес екскурзовод в Израел.
По време на нашата кореспонденция, тя освен всичко останало ми пише, че в Израел е сбъднала своята мечта. Написаното от нея не излиза от главата ми и се питам, как може човек да сбъдне мечтата си на подобно място? След месеци кореспонденция и сложна организация, ние се срещаме пред летище "Бен Гурион". Широката усмивка и ведрото излъчване на Катерина са началото на нашето пътуване в Израел.
Не разполагаме с много време и пътят ни започва от Тел Авив, продължава през Йерусалим, Мъртво море, исторически места в пустинята, за да стигнем до Ейлат. Най-южната точка на Израел, разположена на брега на Червено море. Навсякъде по тези места, Катерина буквално ни засипва с информация.
За момент се питам, има ли нещо, което да не знае. Смело мога да кажа, че тя е истинска подвижна енциклопедия за историята, културата, икономиката и всичко останало за живота в Израел. Мога да кажа, че аз въобще не бих могъл да се справя като нея по отношение на България. Прави го човек, който гордо заявява, че първо е българка, а след това гражданин на Израел.
Това, което ни разказва и показва Катерина, напълно преобръща представите ми за тази държава. Все се озъртам, няма ли да стана свидетел на някакъв конфликт. Нищо подобно не се случва. Докато снимам на пазара в Тел Авив дори при мен идва момиче облечено във военна униформа с автомат, с усмивка на лице и предлага услугите си да ми покаже кои места са най-интересни за снимане. На входа на църквата на Божи гроб се шегувам с група момичета в униформи, които с удоволствие ми позират.
Факт е, че мерките за сигурност може да се видят почти на всяко място, но, както казва нашият водач, това е в интерес на нашата сигурност. Свикваш с тях с лекота. Никой не те притеснява да правиш каквото сметнеш за добре. С изключение на Йерусалим, където се усеща атмосферата на хилядолетна история, животът е подчинен на съвременните стандарти и духа на технологиите.
В наши дни Израел е сред технологичните лидери в света, а достиженията са превърнали държавата в износител на селскостопанска продукция, забележете, отглеждана в пустинята. Какво може да се каже и за изобилието на вода. Всяка капка вода се използва, а вода може да пиеш навсякъде от чешмата. Какво да си помисли човек, пристигнал от България, където пустиня няма.
Пътуването ни ме среща с доста хора и съм впечатлен, колко от тях щом чуят за България ми казват, че имат баба, дядо, майка или баща, който е роден у нас. Не са рядкост и тези, които дори знаят нещо на български. След Турция, където съм бил преди това, Израел и тези хора ме карат да се чувствам чудесно като българин. Няма нищо изненадващо, че толкова много израелци идват у нас. Между нас и тях има някаква естествена близост. Поне според мен.
Докато наблюдавам това, което са постигнали за толкова кратко време ме кара и да се натъжавам. Да се питам, къде са корените на техния успех на място, което в по-голямата си част за нас е непригодно за живот. Мисля си за това как ние се отнасяме към това което имаме. Един от отговорите за мен е в способността им да си поставят ясни цели и да ги постигат. Да са обединени, ценят и пазят това, което историята им е отредила като техен дом.
