Стоя на брега на язовир Искър и накъдето да погледна, гледките са като картички. Водата е като огледало и в нея се отразява планина Витоша, а за да бъде идилията пълна, пред нея се носи платноходка.
На подобно място си даваш сметка какви късметлии сме и колко много ни е дала природата. Стоя на едно от най-красивите места на язовир Искър. Пред мен е изграден чисто нов кей, а около него се поклащат лодки, около които се суетят хора, които са решили да вземат първия си урок по ветроходство.
Заниманията започват с разказ за вятъра - този вечен двигател, който хората са овладели преди векове, за да прекосяват морета и океани, за да опознаят света.
Следват обяснения за видовете платна и кое за какво служи. После лично подготвят лодката и вече са на вода.
Платната веднага улавят вятъра и понасят лодката по гладката повърхност. Тихо е. Вятърът не се чува. Все пак това няма нищо общо с онези впечатляващи гледки на екипажи, плаващи в океана, при които ти спира дъхът от гледката. Тук задачата е да разбереш основни неща.
Интересното е, че на лодката трябва да има ред и в точен момент всеки да направи това, което трябва. Редуват се моменти на лежерно плаване с тези на поворот, за да смениш посоката. Това е и най-критичният момент, освен отпускането на основното платно. Не можеш да се бориш с вятъра, ако решиш да го правиш - може да последва нежелана баня.
Хората не могат да се борят със стихиите, тяхната сила не е по силите ни. Затова се учим да ги използваме. Това е и логиката на обучението, и не само.
Ако никога не сте плавали на ветроходна лодка, няма как да оцените усещането от плаването и докосването до красиви места, често пъти достъпни само по този начин.
Важно е и общуването с природата по един хармоничен начин, като за да го постигнеш го правиш със собствените си умения. Днес разбира се има много начини, ветроходството обаче си остава класика.
Възрастови ограничения няма, а децата с лекота овладяват тези умения. Сигурно след векове плаване в гените на всеки един от нас е закодиран по един мореплавател.
Вижте видеото: