„За първи път“ може да бъде често използван израз, когато се споменават факти от биографията на Цветана Бандаловска. Само два от тях са с неоспорим принос към оперното ни изкуство. През 2004 г. представя за първи път интегрално песните на Вагнер (заедно с доц. Благовеста Константинова,), а през 2009 г. е първата българска певица на родна сцена в ролятa на Саломе от едноименната опера на Щраус.
Родена е в Сиктивкар, Коми. От там започва силната връзка с природата, но с не по-малко гордост казва, че е получила уникални възможности да сбъдне мечтите си в България. Простичкото обяснение е в думите ѝ: „Научих се да се състезавам сама със себе си, а не с другите“. И това може да каже само човек, който уважава другите, въпреки че те са „извън него“, а ефектът от самоконтрола е в пъти по-силен от какъвто и да е контрол.
Вагнер тя възприема като велик учител по вътрешно израстване на личността, а на Дънов вярва заради дълбокото пречистващо въздействие на музиката му върху душата и тялото. Като добър ученик на тази „тежка артилерия“ в два, само на пръв поглед, различни свята, Цветана Бандаловска е пример за това как може да бъдеш голяма личност на една твърде стеснена географска ширина.
И не на последно място, от разговора с нея става ясно, че има човек, открил начин да да се зарежда хармонично от няколко вида енергия – от музиката, природата и големите умове до четенето, театъра, изобразителното изкуство и киното.
С Цветана Бандаловска – за мечтите и сбъдването им в България, за първия път и за второто място, за страха, за самокритичността, за Дънов, за детските спомени от живота в Коми, за любовта към Вагнер и за спектаклите в киноцентъра, в Бояна.
Във Вашата биография има много факти, които могат да започнат със „за първи път“. Какво мечтаете да направите за първи път?
- Мечтая, например, да играя в театър като драматична актриса, да се снимам във филм-опера и в игрален филм, а също да скоча с бънджи. Желанията ми са толкова много, че надали животът ще ми стигне за всичко, но ще се постарая.
Това, което предстои обаче, е участие в „Дон Карлос“ на новата сцена на Софийската опера – „Римски площад" в киноцентъра, в Бояна...
- Това е необичайна атмосфера за един оперен спектакъл, защото е на открито и сред филмови декори. Очаквам го с нетърпение и ми е интересно как ще се почуствам в такава среда. Много харесах идеята на нашия директор акад. Пламен Карталов, харесах и мястото, защото е сред природата, а има и добра акустика. Със сигурност, ще е много особено изживяване за всички.
Как се подготвихте за ролята на Елизабет Валоа? Беше ли това това преживяване за Вас?
- Ролята ми е близка, успях доста добре да се споя с нея, но всеки път откривам нови измерения в нея. Произведението на Шилер съдържа множество ключове за образите в операта. Затова първата ми задача беше да се запозная подробно с него. Когато бях подготвена в драматургичен план, вокалният образ се разкриваше пред мен с повече нюанси.
Елизабет Валоа е жена с изключителна далновидност, тя е човек на новото време. Самата опера се развива във времето на Инквизицията, когато човекът е поробен и низвергнат. В образите на Поза и Дон Карлос активно се проявяват новите идеи, а Елизабет е като ангел-хранител, който ги подкрепя. Самата тя преминава през нещастната си любов към принца, като успява да възвиси духа си и да трансформира личното нещастие във висш смисъл, С подкрепата си тя съдейства за спасение на човешкия дух от страшната бездна на поробващата религия в бъдеще.
Някога страхувала ли сте, че няма да оправдаете това, което се очаква от Вас на сцената?
- Не, не съм мислила за това по този начин. По-скоро съм се страхувала от много самокритичната си природа, която често ме разпердушинва на части, когато не съм се справила според очакваното от нея. Другите хора са извън мен, аз не отговарям пред тях, а само пред вътрешния си дух, затова не съм имала и нямам такъв страх.
Кой е най-ценният урок, който животът Ви научи извън училището и университета?
- Научих се да ценя талантите и постиженията на другите хора. Научих се на повече търпение и разбиране. Научих се да се състезавам сама със себе си, а не с другите.
Мислила ли сте да направите концерт, посветен изцяло на музиката на Дънов?
- Да, имам такова желание и ще го осъществя непременно. Смятам за особено дълбоки неговите песни на ватански език. Разбира се, има и други, които ще включа. Вярвам в дълбокото им пречистващо въздействие върху душата и тялото. А изпълнението им е много отговорна и трудна задача, въпреки много простите мелодии.
Нека се върнем години назад, към най-ярките детски спомени от живота в Коми?
- Най-яркият спомен е моята баба, която умееше да лекува и да пее. Виждам се как бродя с нея из тайгата, събирайки горски плодове. Предполагам, че затова съм силно свързана с природата и женската земна енергия.
Като говорим за корените, знаете ли историята на Вашето фамилно име, откъде идва и какво означава?
- Моят баща ми е разказвал, че прадядо му заминал на гурбет в Румъния и там спечелил много „бани”- румънската парична единица. Станал богат и когато се върнал решил, че фамилията му е твърде обикновена и се кръстил Бандаловски – този, който е дал „баните”. Ето така се оказахме с уникална фамилия.
Смятате ли, че кариерата Ви щеше да се развие по друг начин, в друга държава?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Вероятно щях да имам по-голям шанс и достъп до хора, които по различен начин щяха да ме ориентират във сложния свят на операта. Но сега аз съм тук и в много отношения приемам това като благословия. В крайна сметка, важно е какво си научил като човек и артист. А на мен ми се дадоха уникални възможности да сбъдна мечтите си, точно тук, в България.
Ако пеенето е номер 1, кое е номер 2?
- Самопознанието, любимите хора и планината.
Казвате, че по стечение на обстоятелствата в живота си винаги оставате на второ място, но че това не Ви притеснява. Кога или в какво би било важно за Вас да сте номер 1?
- Стремежът ми винаги да се старая да бъда все пак на първо място във всяко отношения. Синдромът на отличничката не ме е напуснал, но се е облагородил. Искам един ден, когато стана много възрастна и се изправя пред портите на смъртта, да кажа: „Аз направих всичко възможно да развия душата си, да оставя следа и добър спомен с делата си” – ето тук искам да съм първа.
Кой е най-силният образ, който сте създала на сцената досега?
- Най-потресаващият образ за мен бе Изолда в „Тристан и Изолда” на Вагнер. Но много хора ме помнят като Саломе от едноименната опера на Щраус и като Татяна от „Евгени Онегин” (опера на Чайковски – бел.а.).
Какво Ви костваха тези превъплъщения?
- Най-близка до мен като характер беше Татяна. А Изолда изискваше да изляза извън земното притегляне и да се потопя във вечния океан, който е извън времето и пространството – за да се докосна до онази велика любов извън всякакви човешки ограничения. Саломе пък ме смъкна до кървавите пътища на инстинктите, а танцът на седемте воала ми отне доста физически усилия. И двете роли ми показаха рая и ада, а неимоверни бяха усилията да се справя с трудоемкостта, да вникна в образите и изискването за суперконцентрация.
За кой образ мечтаете?
- Бих искала да претворя императрицата в „Жената без сянка” на Рихард Щраус.
В създаването на един образ участват и хора, и оркестърът, и диригентът, и режисьорът. Кой диригент/режисьор е успял да Ви провокира най-силно и да извади от Вас най-доброто?
- Еднозначно не мога да отговоря. Много са. По стечение на обстоятелствата, много съм работила с акад. Карталов. Работата с него винаги е била много напрегната, а това винаги ме е карало да минавам извън рамките на съзнаваните си възможности. В чужбина съм работила с Кармен Якоби, която също много ми даде. А и всеки, с когото съм работила, е допринесъл с нещо за опита ми. Голямо влияние ми оказаха и маестро Михаил Ангелов, и маестро Рихард Тримборн, за което съм ѝ благодарна.
Защото толкова много обичате Вагнер?
- Обичам вагнеровия изказ за вечните истини. Произведенията му са цялостни, завършени и съвършени. В тях се преплитат Дионис и Аполон. Възприемам го като велик учител по вътрешно израстване на личността.
Какво друго Ви зарежда, освен изкуството?
- Природата ,четенето, театърът, изобразителното изкуство, киното. Аз обожавам високите планини и всеки свободен миг използвам да се кача на някой връх или да направя дълъг преход. Обичам да чета книги, свързани с философията, психологията и религията.
Цветана Бандаловска завършва музикалната академия „Панчо Владигеров” като магистър по класическо пеене в класовете на проф. Сима Иванова и доц. Христина Ангелакова. Специализира психо техника по актьорския метод на Майкъл Чехов към фондация „Майкъл Чехов” в София. Лауреат е на редица конкурси. Един от тях е „Борис Христов” (2004), на който Гена Димитрова ѝ връчва сребърния медал. По-късно участва е неин майсторски клас, а след това се усъвършенства и при Райна Кабаиванска, при диригента проф. д-р Густав Куун, Александрина Милчева и тенора Салваторе Физикелла. От 2001 г. е солистка в Софийската опера.
