Джована и Яго се запознават на парти. След като смъртоносен облак надвисва над града, те са принудени да разчитат само един на друг. Месеците минават, цялата планета е под карантина... Когато през 2017 г. пише този научно-фантастичен трилър, Юли Жербасе не може да предположи колко актуална ще се окаже темата.

„Филмът носи необходимата на всички нас в тези времена щипка оптимизъм – заради абсурдното време, в което и филмът, а и ние самите сме ситуирани. Това е поетичен филм, изключително добре направен от една млада, 31-годишна бразилска режисьорка“. Това посочи журито на „София филм фест“ (2021) с председател Тео Ушев, след като присъди голямата награда на „Розовият облак“.

Снимка: Даниел Димитров

Жербасе е създала филм, който гали и реже едновременно – без да ти дава възможност да мислиш по друг начин, освен в посоката на осъзнаване. Това е шанс за зрителя не просто да преживее и катастрофата, и катарзиса. В рамките на 105 минути се редуват светове и контрасти, които наготово поднасят историята и за началото, и за края. И за това, че само от хората зависи продължителността на тяхното съществуване...

Снимка: Даниел Димитров

Юли Жербасе – за „Розовият облак“ и за розовите облаци в живота, за пророчеството на нейните филми, пандемията, за това как се постига автентичност в киното и за бъдещите й проекти.

Започвате да се занимавате с режисура на 20-годишна възраст. Не е ли твърде крехка тази възраст за Вашата професия?

- Всъщност, аз започнах с късометражно кино и това правих почти десет години. Междувременно, работех като асистент-режисьор и за мен тази предишна практика беше добре дошла.

Имате шест късометражни филма. Как избирате темите и как избрахте темата за първия от тях?

- Дайте ми малко време да си спомня (Смее се – бел. а.).

Аз учих кино в университета и някои от хората, които срещнах там, както и някои от тези, с които работих по своите късометражни филми, се появиха след това и в „Розовият облак“.

Първите ми филми бяха насочени към млади хора, към деца и тинейджъри, и бяха по-забавни като теми. Последният ми късометражен – The Stone, както и „Розовият облак“ са вече филми, насочени към по-възрастните. Това, което правят там, е да изследвам взаимоотношенията в семейството, между хората, между двойки. И нещата далеч не са толкова забавни.

Винаги ли трябва да има личен момент в един филм, за да се получи по-истински и по-реалистичен?

- Филмите, които правя, не са свързани с моя живот. Но във всяка лента, във всеки един от моите герои, аз мога да намеря нещо от себе си и да се свържа с този герой. Мога дори да се идентифицирам с него...

Снимка: Даниел Димитров

Например, в „Розовият облак“ могат да се идентифициран и с Джована, и с Яго. Има дни, в които съм повече единия, и други дни, в които съм повече другия...

Много интересно е, че Ви зададох три въпроса и в нито един от тях не попитах за „Розовият облак“, а той присъстваше във всеки от отговорите...

(Юли Жербасе се смее – бел. а.)

Ето го и въпросът за „Розовият облак“: Колко пъти видяхте розови облаци през последната година и половина?

- Много е смешно, защото откакто снимах филма, приятели, познати и близки непрекъснато ми изпращат снимки на розови облаци. Ето защо, през това време видях много, много кадри на розови облаци.

Казвате, че облакът е в нежно розово, защото трябва да е иронично. Иронията ли трябва да е сред основните изразни средства на един творец?

- Аз самата много харесвам иронията като изразно средство и похват. Но всичко зависи от темата, която си подхванал.

Снимка: Даниел Димитров

За мен беше важно облакът да не изглежда заплашителен и страшен, а напротив – красив, нежен и розов. В същото време, той е нещо, което убива за десет секунди... Харесвам иронията, но тя не е основната ми цел.

Обичате ли да изтощавате актьорите си, за да изглеждат по-автентично на екран?

- Накрая на всеки снимачен ден те са изморяваха по естествен начин. Но аз не правя по двайсет дубъла на всяка сцена. Снимахме филма почти изцяло хронологично. Така че накрая актьорите наистина бяха малко по-изморени, отколкото в началото.

Останалото, което виждате – като бледи лица, уморени очи, остаряване и други емоционални състояния, е заслуга на гримьорите.

Смятате ли, че пандемията е сюрреалистична?

Да, смятам, че е сюрреалистична. (Смее се с глас – бел. а.)

Когато хората около мен носят маски, имам чувството, че участвам в научно-фантастичен филм. Нещата са леко абсурдни...

Знам, че следващият Ви проект е именно научна фантастика? Има ли вероятност и той да се окаже пророчески и реалност?

- (Смее се с глас – бел. а.) Някои приятели ми казват: „Юли, моля те, направи най-накрая филм, в който всички са щастливи, няма бедност, няма войни и всичко е перфектно – за да стане реалност“.

Един наистина розов филм....

- Да, като живот през розови очила. Но това ще бъде един изключително досаден и скучен за гледане филм.

И все пак, открехнете малко от темите в този бъдещ филм. Бих искал да знам бъдещето си...

- (Смее се – бел. а.) И така...

Снимка: Даниел Димитров

В него има научно-фантастични елементи, както и в „Розовият облак“, но не става въпрос за двойка, а за две сестри, в чийто живот се появява извънземно. Така, че, оглеждайте се за извънземни в бъдеще...

Нека завършим пророчески. Как виждате света след пет години?

- Надявам се, в Бразилия да имаме по-добър президент защото настоящият е ужасен. Надявам се дотогава пандемията да е свършила. Ако само тези две неща се случат, би било жестоко.