„Никой никога няма да разбере колко пот, сълзи, труд, хъс и мечтание стоят зад един сценичен продукт. Колко чувства, емоции, през колко различни състояния минават всички, през какви отношения трябва да се „провреш“ и как да калиш характера си в общото, за да го признаеш като нещо по-голямо от теб и личните ти несгоди... За да има блясък... Колко сърце трябва да има!!! Никой никога няма да разбере, освен ако не участва в целия този хаос и ако не може да живее без него“...
Това Биляна Петринска написа във Фейсбук минути преди премиерата на „Компания“ в Народния театър. Актрисата казва, че това е „най-синкопираният“ репетиционен процес, който някога е имала. А режисьорът Михаил Петров, съвсем по „френски“, обяви, че мотото на грандиозния в мащабите си спектакъл е „Ритъм или смърт“...
Така, наелектризиращо, динамично и с ослепяващия сетивата блясък на Ню Йорк минава живота на една компания, едно малко бяло братство от пет семейни двойки. В този момент техните страсти се вихрят около личната история на Робърт. Той пък все още не е решил кое за него е по-важно – веселието и забавленията сред приятели или бракът и семейството. И сякаш всички си задават едни и същи въпроси, имат едни и същи отговори, които трудно се произнасят на глас.
Главната роля е поверена на Виктор Ибришимов, възпитаник на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, израснал в семейството на дублиращата актриса Христина Ибришимова и аниматора Христо Ибришимов. Забележителното е, че младият артист е едва вторият българин, изучавал музикален театър в Кралската музикална академия, в Лондон. Там му преподават бродуейският режисьор Джеръми Самс, а също британският актьор и продуцент Мат Райън („Константин“) и голямата Шийла Ханкок („Еди“, „Доктор Кой“).
На сцената на най-големия ни театър излизат над 50 човека от трупата, заедно с оркестъра и балета на Пловдивската опера, чиято е идеята за това начинание. Крайният резултат е зрелищен, почти 3-часов купон (с антракт), в който актьори, танцьори и музиканти редят пъзела на днешния ден. Погледът им обаче е от „другата“ страна – където нещата се виждат в перспектива и от много повече гледни точки. Затова и всяко намигване от сцената е повод за размисъл.
Авторите на „Компания“ – Стивън Зондхайм и Джордж Фърт, за съжаление, са непопулярни у нас, но затова пък със световна слава и с недостижимия талант да създадат мюзикъл – специално за драматичен театър. Самият Зондхайм нарича творбата си „музикално-театрално шоу“ и „концептуален мюзикъл“, което най-точно предава и усещането, което зрителят би могъл да очаква.
Пътят на българската „Компания“ започва сега – след 700 пъти на Бродуей и отличия в шест категории на театралната награда „Тони“.
Режисьорът Михаил Петров – за ритъма на спектакъла, за свободата на творческата интерпретация, за белия цвят на „Компания“-та, за избора на артиста в главната роля, за вокалната подготовка на актьорите и за сладостта от режисьорската работа.
Господин Петров, не е ли парадокс, че „Компания“ се поставя за първи път у нас?
- Този гениален реформатор Зондхайм не е популярен в България. Много по-популярен е по света, в Западна Европа и Щатите. Той, между другото, е жив, на 91 години е. На негово име са кръстени театри в Уест енд, в Лондон, и на Бродуей. Има неизброимо количество награди за музика и за театър. Очевидно е не просто признат, а е нещо екстраординерно – много различен от класическия тип композитори.
Защо избрахте „Ритъм или смърт“ за мото на „Компания“?
- Защото това отразява ритъма на съвременния живот. Тоест, трябва да има някаква аналогия... Спектакълът не отразява 70-те години на миналия век, което е имал предвид автора, когато е писал мюзикъла. Акцентът е бил върху урбанизацията и предизвиканите от това проблеми и промени. Ние визираме днешния ден.
Даже тези момичета, които в началото дезинфекцират, подават някакъв ключ кога се случват нещата. Днешният ритъм е удивително забързан, независимо от пандемията, която ни затвори и притисна. Хората са толкова изнервени и напрегнати. Всичко е толкова експресивно, нервно, има един перманентен, стремителен ритъм в начина на живот.
Говорите за ритъма на живот, а какъв е ритъмът на спектакъла...
- Трябва да бъде такъв, същият... Работихме усилено за това и мисля, че имаме постижения. Времето за репетиции беше малко, така че това, което си представям, може би, ще се случи след две-три представления. Но като форма, като рисунък, като съдържание, спектакълът е абсолютно готов.
А защо облякохте в бели костюми героите си, които казват, че мечтаят за черни рокли?
- (Смее се – бел. а.) Всички са в бяло, защото реално са женени. А дали женените трябва да са в бяло, това вече е въпрос на анализи (Смее се – бел. а.). Виждате какви взаимоотношения имат – доста близки до тези на нашите съвременници.
Между другото, страшно са се увеличили молбите за разводи – факт, не само в България. Във Франция било страховито. Но това е естествено, хората не са на себе си. Ясно е защо – защото животът е тотално променен, тотално различен, тотално друг. Никой не знае как ще финишира и кога цялата тази история...
Аз вече не искам да гледам новини и да се интересувам от трите хиляди заболели през денонощието. Това ме сугестира, сугестира всички нас. Още малко и ще се побъркаме...
Артистите са минали през специален курс за вокално майсторство при Евгени Господинов...
- Да. Курс е, може би, малко претенциозно казано, но с Евгени работим още от предишния спектакъл – театралния карнавал по Бомарше – „Един безумен ден“. Между другото, с този спектакъл направихме 15 хиляди зрители, което е много сериозно постижение за театъра. Само това заглавие генерира над един милион лева.То не беше точно мюзикъл. Беше по-скоро театрално представление с доста музикални и танцувални номера.
Докато „Компания“ вече е мюзикъл, макар и не класически. Стивън Зондхайм го определя като театрално-музикално шоу или концептуален мюзикъл, каквото и да значи това. А то означава, че можеш да го превеждаш на своя си език – съвременен или отнесен назад във времето, или напред във времето. Всичко е въпрос на гледна точка и на усещането на твореца.
Това означава ли, че не работите по „библия“, а имате пълна свобода?
- Имаме свобода. Зондхайм дава възможност на тези, които ще работят след него, да вложат нещо от своите идеи, от своите мисли и своите усещания за света. Той е демократичен като всеки голям творец. Дава ти основата. Например, музиката не може да бъде по-различна днес или утре.
По съвсем друг начин стоят нещата при взаимоотношенията между героите. Вижте колко театрални сцени има вътре, истински театър!
Главната роля се изпълнява от Виктор Ибришимов, който е гост-изпълнител...
- Да, той е едно младо момче. Госпожа Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, ме помоли той да играе тази роля. Той е завършил мюзикъл, има аспирантура в Лондон, така че професионално е доста сериозно насочен в тази област.
Няма достатъчно опит, но аз го гледах в „Евита“, където играе Че Гевара и е доста добър.
В трупата на Народния театър има една истинска певица – Биляна Петринска. Как се справя тя с Вашите изисквания?
- Да. Страхотна е. Вижте как пее – божествено. А и колко е смешна, играе много характерно. Много се радвам за нея, защото Биляна може много повече от това, което и се предлага. Но такава е актьорската съдба – тука има, тука няма, или днеска има, утре няма (Смее се – бел. а.).
От предишния спектакъл сега отново работите с Параскева Джукелова, Стелиан Радев, Христо Чешмеджиев. Те ли са „отличниците“ в „Един безумен ден“?
- Ами те са доста напред вече в материала – като пеене и танци. По-лесно преодоляват тези препятствия...
По-сладко ли е да сте режисьор от това да сте на сцената?
- О, даааа. Вече ми е по-сладко, защото се изморих да играя. Даже ми омръзна да играя. Много по-хубаво ми е да ги уча как да играят, отколкото да играя. (Смее се – бел. а.).
(Става сериозен – бел. а.) Не, аз си играя. Имам си много хубави представления, които се играят по 10-15 години. На мен това ми е 48-и сезон. Млад и свеж съм! (Смее се – бел. а.).
За „Компания“
Автори – Стивън Зондхайм и Джордж Фърт
Постановка – Михаил Петров
Диригент – Константин Добройков
Сценография и костюми – Елена Иванова
Хореография - Мариана Крънчева
Музикален педагог – Евгени Господинов
Превод – Любов Костова, Цветомира Цонева
Асистент на режисьора – Георги Динев
Участват: Виктор Ибришимов, Параскева Джукелова, Николай Дограмаджиев, Гергана Змийчарова, Павел Иванов, Биляна Петринска, Борислав Веженов, Ева Данаилова, Лилия Илиева, Стелиан Радев, Вяра Табакова, Христо Чешмеджиев, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Илиана Коджабашева.
