След срещата с него изчезват всички предразсъдъци за французите. Изчезва лошото настроение, неудобството от непознат, дори мрачните нотки, които неизбежно коват всекидневния ритъм на днешния животт.
Беноа Марешал е един от главните актьори в новия български филм „Бягство“. Изцяло положителен образ – светъл, праволинеен, отзивчив, гръбнак на комуна, неговият Жан Клод в лентата на Виктор Божинов почти съответства на живия контакт със самия френски актьор, танцьор, модел и... лайвкоуч. И последното сякаш перфектно се вписва в цялостния, почти съвършен, образ на тази личност.
Физическото му обаяние е правопропорционално на въздействието, с което разказва за работата и живота си. Няма да е пресилено, ако се каже, че мъдростта на 43-годишния Беноа Марешал е впечатляваща. Събирана е през ситото на сърцето му, анализирана е от ума му и се раздава с вярата, че това е мисия, която стои над всичко...
Беноа Марешал – за празниците и приятелите, за бягството и свободата, за любовта към живота и лайфкоучинга, за уединението и самотата. И още – има ли разлика в правенето на кино между България и Франция, и дали усети престоя си у нас като в страна от ЕС...
Г-н Маршал, как мина рождения Ви ден, който беше съвсем скоро?
- Беше страхотно (Смее се – бел. а.). Направих много малко парти с близки приятели вкъщи. Всъщност, беше много забавно, защото очаквах 15-20 човека, но накрая, по някакви причини, много хора просто не дойдоха. Оказахме се шест човека. Беше много интимно, но и много хубаво. Никога няма да забравя тези моменти. И благодаря, че ме попитахте.
Обичате ли празниците?
- Все повече и повече предпочитам по-съкровените моменти с приятели – когато мога да говоря и да споделям. Това ми харесва много повече от някакви луди купони.
Сега съм по-улегнал и спокоен човек, който се наслаждава от преживяването на истинските и специални моменти – доколкото това е възможно...
Това означава ли, че Ви е близка темата за бягството?
- Да... И може би затова толкова ми хареса снимачния процес на Чамла. Там навсякъде цари тишина и спокойствие.
Живеем в много напрегнати и стресиращи дни, особено в големите градове. Време е да се обърнем към себе си, към тишината, към взаимоотношенията помежду ни.
Бихте ли живял в Чамла? Бихте ли се превърнал в следващия чужденец, който си купува къща в българско село?
- (Смее се – бел. а.). Не зная дали бих се преместил в Чамла. Но това, което почувствах, е, че там има нещо много специално. То не е просто едно село, разположено високо в планината.
Мисля, че в момента имам нужда и от двете неща – както от забързания ритъм на града, така и от едно много уединено кътче, където умът ми може да блуждае и да бъде свободен. Не познавам много България, но ще помисля върху предложението Ви (Смее се – бел. а.).
Получи ли се химията между Вас и българските Ви колеги?
- Да! Обожавам работата си с тях.
Първо, всички бяха много топли, приветливи и добре настроени към мен. Не очаквах такова посрещане...
Когато пристигнах, в самото начало на снимките, не познавах никого тук. Бях говорил само с Виктор по телефона и това беше всичко. Но всички изглеждаха толкова щастливи от моето от пристигане и се радваха да ме видят. И това наистина много ми помогна да се почувствам сред свои хора.
Когато започнахме снимките, беше много приятно и лесно, защото усещах, че всеки един от нас е там, за да се получи един добър филм. Нямаше напрежение. Никой не се бореше за себе си, бяхме заедно. Беше прекрасно, затова с нетърпение очаквам следващия филм тук (Смее се – бел. а.).
Как попаднахте в продукцията? Минахте ли през кастинг или получихте покана?
- Всичко стана почти инцидентно, и то в последната възможна минута. Получих сценария и писмо от моя агент на 14 август 2020 г. Два дни по-късно трябваше да изпратя селфи видео на Виктор. На следващата седмица вече говорих с него по телефона, за което Ви споменах, и още една седмица по-късно бях тук, за да снимам. Така, че цялата история се разви за две седмици. Беше много, много бързо. Голям купон.
Най-интересното е, че две седмици преди да получа сценария, бях на морето във Франция с приятел. Тогава той ме попита дали киното ми липсва и какво ми се прави. Отговорих му буквално следното: Не знам какво искам да правя, но, ако има предложение, искам да е специално приключение. Тогава се появи „Бягство“ и Чамла.
Получи ли се специалното приключение?
- Повече, отколкото очаквах! Беше точно това, което исках – нещо различно. Моят герой е различен от всичко, което досега съм играл в киното. Трябваше да пия бира, да си пусна дълга коса, да стана малко дивак... И, разбира се, работата с конете много ми допадна. Аз обожавам коне, още от детството си.
Предизвикателство беше да работя с хора, чиито език не говоря. Беше специално. Да не говорим, че през 90 процента от времето не разбирах какво се случва. Но точно това ми хареса. Беше истинско приключение.
За тези три седмици, през които работихте по филма, усетихте ли, че се намирате в страна от Европейския съюз?
- Много интересна тема... (Замисля се – бел. а.).
Аз попаднах в много специално време, в разгара на ковид. Но тук пандемията дойде малко по-късно, в сравнение с Франция. Докато снимахме, ковид не съществуваше. Пиехме от една бутилка, хранихме се от една чиния, прегръщахме се и никой не се притесняваше за нищо.
Междувременно, във Франция вече всички носеха маски, имаше локдаун, не можеше да се излиза след 6:00 ч. вечерта – съвършено друг начин на живот. И затова, когато дойдох тук, се почувствах много, много далеч от Франция, сякаш съм на хиляди километри. Беше жестоко.
И не на последно място, езикът и кирилицата съвсем ме отдалечаваха от Франция и може би от Европа...
Бихте ли съпоставил работата на един български и на един френски филмов екип? Има ли разлика в правенето на кино?
- Основната разлика е, че във Франция казват „Екшън!“, а тук „Начало“ (Смее се, а след това се замисля – бел. а.) ... но процесът е един и същ. Може би тук имахме по-малко време и по-малък бюджет. Но, в края на краищата, идеята е една и съща, и е повече от хубаво, че имаме готов филм. И това е доказателството, че парите просто не са всичко. Изисква се енергия, таланти, съсредоточаване и ангажираност. Това са основните неща.
Филмът „Бягство“ засяга много важни, дори брутални теми от живота. Коя от тях е близка до вас?
- Самото заглавие на филма е показателно, защото в днешно време има много неща, от които трябва да избягаме. Освен от забързания ритъм, за който говорихме по-рано, трябва да избягаме и от социалните мрежи (Смее се – бел. а.).
Трябва да избягаме от всичко, което не ни прави свободни. Да си свободен, не означава да правиш каквото си искаш, а да имаш избор. Същото се случва и с главния герой Дани. Той също иска да има право на избор, което е много важно.
Загрижен съм, когато говоря с млади хора и не съм сигурен, че те могат да намерят своя път. Изисква се много сила и желание. Всички теми във филма са важни...
Разбира се, против съм и срещу наркотиците. И там се иска много воля, за да се измъкнеш от тях. Иска се много воля да поемеш своя път в живота като цяло.
Френската преса пише за Вас, че обичате уединението и че не разкривате нищо за личния си живот. Пред българската преса бихте ли открехнал леко завесата? Какво трябва да знаем за Вас извън киното – инженер сте по образование, бил сте танцьор, модел...
- Има още нещо. Интересувам се от науката, свързана с човешкото поведение. Това е нещо като лайфкоуч техниките. И сега съм все по-навътре в това.
Приел съм като своя мисия да помагам на хората и наистина искам да помагам на хората – да се намират, да се откриват, да се свързват със себе си. Ето защо, в момента правя много професионални обучения и тренировки в тази сфера. Организирам кампании, както и индивидуални сеанси...
Този тип практики вече са много популярни и у нас. Какво Ви накара да се обърнете към лайфкоучинга?
- Интересувам се от много време, и то по семейни причини. Много близък човек от моето семейство имаше сериозни психологически проблеми... Тъй като с него винаги сме били много близки, това ме направи още-чувствителен към темата. Едва сега реших да „отворя“ вратата, но това винаги е било в мен.
Иначе, извън всичко това, обичам баскетбола. Преди време издадох книга с поезия – през 2012 г. Също така, бях водещ на предаване за джаз в онлайн радио, в продължение на две години.
Много обичам да снимам, предимно актьори, но не само. (Показва на телефона си красива художествена фотография от Чамла – бел. а.). Този фотос сега е в моя хол така, че Чамла остава завинаги с мен.
Как виждате бъдещето на „Бягство“ и дали този филм би допаднал на публиката във Франция, например?
- Много добър въпрос! С удоволствие бих го представил във Франция. Особено сега, когато има толкова много платформи, технически всичко е възможно. Бих се радвал да чуя мнението на повече зрители. Затова стискам палци – може „Бягство“ да се появи във френския „Нетфликс“. (Смее се – бел. а.).
