След като неговият отбор предаде титлата в Англия с равенството срещу Болтън в събота, Жозе Моуриньо вече не е същият. Той изглежда малко съкрушен, смалена версия на най-колоритната личност в английския футбол. Това е направо чудо. Не само че Челси отстъпи инициативата в битката за титлата с Манчестър Юнайтед, ами техният сезон върви към пълен провал, след като снощи тимът се предаде на "Анфилд". Настроението на Моуриньо със сигурност не се е подобрило, след като голът Даниел Агер в 22-ата минута прати мача в продължения, а там трагедията бе пълна, тъй като Челси отпадна след драма с дузпи.

Проблемите започнаха още преди двубоя. Михаел Балак не се подчини на Моуриньо и избяга в Германия, където си направи операция на глезена. След това Андрий Шевченко, нападателят на стойност 30 милиона паунда, не прие решението, че ще остане на пейката и не попадна в групата, обявявайки, че е контузен. Двамата играчи бяха привлечени и получават ""/едни от най-високите заплати в света на футбола именно за вечери като тази. Но когато Моуриньо имаше нужда от тях да отговорят на звуковата стена на "Анфилд", тях ги нямаше.

Сега на Моуриньо му остава един финал за Купата на Англия, а бъдещето е доста несигурно. Той отговори на освиркванията на феновете на Ливърпул с учтиво ръкопляскане. Вероятно, поне веднъж, португалецът реши да покаже уважение. Неговият отбор бе надигран през по-голяма част от срещата.

На другия полюс бе Ливърпул на Рафа Бенитес, който запази достойнството си въпреки всичко, хвърлено по него от Моуриньо. Може би промяната в езика на тялото на португалеца показва, че неговите думи вече нямат такава тежест. Играчите на Ливърпул излязоха и се бориха като тигри в търсене на нужния гол, който да ги върне в битката за място на финала. Челси пък нямаше намерение д""/а атакува. Странно, след като ранен гол на лондончани щеше да изправи мърсисайдци пред планина за преодоляване. Те оставиха Дидие Дрогба сам отпред, позволявайки на възпитаниците на Бенитес да поемат контрол върху събитията на терена, което бе прието с радост от тях. Ливърпул натискаше съперника все по-дълбоко в неговата половина, докато голът падна в средата на първото полувреме.

Статичните положения се оказват фатални за Челси в решителната част от сезона и това се доказа отново, когато Агер, който изглеждаше като завършен халф, а не като централен защитник, с прецизен удар прекара топката през купа от играчи в наказателното поле и откри резултата. Битката в средата на терена беше в основата на сблъсъка, който включваше по четирима англичани от двете страни. Въпреки това битката в центъра се водеше от двама от най-големите таланти в света, привлечени от различни континенти. За Ливърпул аржентинецът Хавиер Машерано получи отговорността да сглобява картината в средата на терена в отсъствието на Шаби Алонсо, който остана на пейката. Срещу него бе противопоставено мощното физическо присъствие на Джон Оби Микел, нигерийското чудо, което Челси толкова мно""/го искаше да открадне от Манчестър Юнайтед.

Битката, както почти всичко в редовното време, бе доминирано от човека в червен екип. Неуморността на Машерано поставяше високо темпо за Ливърпул, който владееше топката толкова много в определени периоди, че чак беше смущаващо. Машерано бе откритие, а Микел в някои моменти изглеждаше несръчен и муден. Нигериецът просто не е надарен с бързите крака и докосване на неговия аржентински колега. Въпреки това Микел е способен да те изненада. Играта на тийнейджъра може да не е приятна за окото, но оттиграванията му могат да бъдат съкрушителни. Това не бе най-добрият мач на струващия 16 милиона паунда футболист, но на моменти той показа голям потенциал. През първото полувреме той даде перфектен пас към Дрогба, който пропиля възможността.

Сивотата на Челси бе в синхрон с настроените в съблекалнята, след като собственикът на клуба Роман Абрамович не успя да пристигне за мача на сезона. "Анфилд" е сцената на някои от ключовите моменти в периода на ""/Абрамович като шеф на лондончани. Там бе първият му мач като собственик, след като купи клуба от Западен Лондон преди четири години. Там бе и най-горчивата загуба - 0:1 в реванша от полуфиналите на Шампионската лига преди две години.

Американските собственици на Ливърпул Джордж Жилет и Том Хикс бяха там, на трибуните. И вероятно бъдещето на "Анфилд" изглежда далеч по-розово от това на "Стамфорд Бридж", където предстои много тежко лято.

ЕМИЛ ЯНЧЕВ, по материали на "Дейли Експрес"