Роденият в Кордоба вратар Хосе Рейна е новият герой на „Анфийлд”, след като срещу Челси хвана дузпите на Робен и Джереми, за да изведе Ливърпул до големия финал на Шампионската лига срещу Милан в Атина. Докато правеше мача на живота си във вторник вечер, крадци се възползваха от отсъствието му в неговия дом, за да извършат обир – освен лични вещи, липсваше и джипът на Пепе, който бе намерен изгорен часове по-късно. Ето как изживя тези емоции стражът на „червените”, разкривайки ги пред журналиста на вестник „АС” Гийем Балаге.


- Погледнато отстрани, мачът с Челси изглеждаше като един от онези, в които е удоволствие да играеш...
- Да, хубаво беше. Започнахме много добре в първия половин час, имахме положения, владеехме топката, създавахме опасности. При 1:0 вече знаехме, че силите са крайно изравнени и е дошъл редът да се защитаваме. Натиснаха, към края краката започнаха да не издържат и дойдоха дузпите. Генерално погледнато, заслужавахме да продължим.


- Но Моуриньо (б.р. – мениджърът на Челси) казва, че по-добрият не е спечелил...
- Нормално е треньорът на загубилия тим да казва това. Неговите думи са в унисон със съперничеството между двата отбора.


- Усети ли се това съперничество и вътре на терена?
- Истината е, че срещата бе много разгорещена, ""но испанският съдия Мехуто Гонсалес я води много добре, без да фаворизира или ощетява, прекъсваше опитите за грубости. Ако трябва да съм честен, аз самият също бих свирил засада при отменения гол на Каут.


- Кой беше решаващият момент в мача?
- Пропускът на Дрогба (б.р. - Рейна има предвид момента към края на редовното време, когато всъщност Карагър изби топката над вратата след центриране на Ашли Коул отляво) – беше по-лесно да забие топката в мрежата, отколкото да я прати над напречната греда. Погледнах към небето и си казах: „Не се ли класираме сега, не ще се класираме никога!” Мачът се бе накъсал, вече нямаше време за реакция.


- Как се чувствахте преди дузпите?
- Добре, уверен. Имахме мисията да не допускаме голове, което срещу Челси не е никак лесно. Но с напредването на времето се чувствах все по-добре, сигурен и без нервност – беше огромна изненада за самия мен.

- Очоторена (б.р. – треньорът на вратарите на Ливърпул) Ви каза нещо преди дузпите...
- Винаги ми дава информация за това, което може да се случи, къде обикновено изпълняват дузпи противниците. В този миг обаче бе по-заинтересован от усещанията ми: „Успокой се възможно най-много – със сигурност продължаваме, спокойно!” Аз му отвърнах, че след десет минути ще се върна при него с класирането за финала през рамо. Рафа (б.р. – Бенитес) ми каза същото – да съм спокоен, че има идея къде може да бият и че ще ме остави на интуицията ми.

- Първият пропуск, на Робен, бе плод на блестящо спасяване, по-добро от това при удара на Джереми...
""- Беше добро изълнение. Робен е левичар и обикновено бие към свое дясно. Винаги има малко проучване, но голямата част от успеха се крие в интуицията и късмета.


- Все пак в същия ден, в който триумфирате на „Анфийлд”, да Ви разбият дома...
- На връщане вкъщи не видях колата, попитах жена ми къде я е оставила и веднага си дадохме сметка, че нещо се е случило. Влязохме у дома и беше в пълен безпорядък. Истината е, че е доста плашещо да си помислиш, че е имало някой в къщата ти, докато си бил навън, но се чувствам много добре в Ливърпул – това е случаен инцидент. Тази зона на града е много спокойна и просто съм имал мъничко малшанс.


""

- И за финал – Милан?...
- Хубаво е, историята се повтаря. Много заслужено е двата отбора да повторят финала в Шампионската лига след две години. Дано има същата развръзка и ние да спечелим трофея!

 

Превод:

СИМЕОН ХРИСТОВ