Класирането на Левски за групите на Шампионската лига без съмнение преобрази лика на българския футбол и постави началото на нова ера в родните футболни възприятия. Подчертали неоспоримото си и градивно самочувствие и успели да се отърсят за отрицателно време от очакваното главозамайване, футболистите на Станимир Стоилов вече очакват нова европейска авантюра, в която никога досега не са се впускали.

""Въпреки цялата еуфория от последните часове обаче, сега пред феновете на отбора, а и разбира се, пред всички останали привърженици на най-великата игра в България, изниква въпросът за продължителността на "синьото величие", чиято хегемония е на път да остави на заден план евентуалните постижения на останалите български тимове в евротурнирите в следващите няколко години. Основание за това обаче така или иначе ще има, не само защото Левски сбъдна своите и тези на цяла една страна мечти, но и защото го направи чрез демонстрация на футбол, който може най-кратко да се определи като рационален. Това определение безспорно включва в себе си много игрови и психологически компоненти, но това, което трябва да се отбележи на първо място, е цялостния правилен подход на отбора и неговия треньор към двубоите, които се играха в предварителната фаза на Шампионската лига. Белязано от похвална отговорност и съпроводено от умерена емоционалност, представянето на "сините" се отличи с нещо много важно, а именно - с тактическа грамотност, която по принцип е присъща за всеки, дръзнал да се впише в голямото европейско семейство. В своето поведение на Стария континент Левски беше достатъчно прагматичен (такъв, какъвто трябва да е всеки европейски представител) и достатъчно привлекателен (такъв, какъвто се предполага, че трябва да бъде всеки отбор, който подхожда с желание към мачовете си).

В следващите седмици пък ще стане ясно и още нещо за Левски, свързано с т.нар "баланс на силите на два фронта", който често се споменава от "големите" отбори на Стария континент. Разочарованието от двубоя с Вихрен, което стана повод за доста негативни предразсъдъци преди реванша с Киево подсказа, че "сините" не са лишени от чувството на прекомерна гордост. Каквото и да кажем обаче, цялата тази суета трябва да се възприеме като нормална и да се отстрани чрез способите на тревзата мисъл - нещо, с което Станимир Стоилов вече доказа, че може да се справя.
""Двата мача с Киево обаче така или иначе имаха и друго емблематично значение за Левски, главно защото съперникът на "сините" несъмнено успя да го затрудни и в двете срещи. Или казано с други думи - тимът от Верона тества най-важните способности на българския отбор - от физическата издържливост през вторите полувремена на двата мача, през елементът на атракция в поведението, до тактическата подготовка, най-вече през първата част на мача на "Бентегоди". Точно затова, оставяйки настрана радостта от триумфа, трябва да признаем, че италианският представител бе точно този, който принуди Левски да играе като европейски отбор. Именно това пък, сякаш би могло да постави симпатичните веронци в списъка на моралните победители от този трети предварителен кръг. Освен всичко пък, чрез участието си в тази фаза на надпреварата, Киево на свой ред успя да покаже на Европа, че разполага с качествени футболисти, които в бъдеще (може би с нов треньор) ще жънат успехи на подобно ниво.

""/Така, вкусил от същинското италианско футболно опиянение Левски доказа пред себе си и пред скептиците, че с малко късмет и с цялостна игрова яснота и подреденост, може да се срещне лице в лице с най-големите на Стария континент. Друг е въпросът обаче дали тимът на Стоилов ще успее да се запомни с нещо в Лигата или ще се присъедини към тимове като Артмедия, чиято инспирация в групите на турнира беше твърде краткотрайна. Дали Левски, подобно на Андерлехт или Славия (Прага) в последните няколко сезона ще напусне групата си без спечелена точка или ще съумее да остане в красивите спомени на европейската игра. Само времето и съперниците ще покажат...

МАРИЯ ДИМИТРОВА