Историята чака своето продължение

Големият ден настъпи и броени часове ни делят от поредния финал в най-престижното клубно състезание – Шампионската лига. Преди всеки подобен двубой се изтъкват стотици факти, които да подсилят напрежението и интереса у зрителите, но този път няма такава необходимост. Всеки фен на футбола на футбола си спомня величествения сблъсък между двата тима на финала преди 2 години. Споменът от Истанбул е прекалено пресен, а и едва ли някога ще избледнее в съзнанието на тези, които са го наблюдавали. Драматичното развитие (от 3:0 за Милан до 3:3 и победа за Ливърпул с дузпи) и неподправените емоции от този мач обещават своето логично продължение на Олимпийския стадион в Атина. Преди срещата и от двата лагера твърдят, че се концентрират върху настоящето и не мислят за случилото се в Истанбул. Но е повече от сигурно, че в сърцата на „росонерите” кипи желанието за сладък реванш, докато „мърсисайдци” малко или много ще се осланят и на психологичекото си предимство.

В чисто спортно-технически аспект превес, макар и минимален, има Милан. Карло Анчелоти разполага с перфектно сработена халфова линия, в която блести звездата на бразилския виртуоз Кака. „Кариоката” прави забележителен сезон и не са пресилени твърденията, че в момента е най-добрият футболист в света. Именно неговите гениални отигравания бяха и в основата на класирането на „росонерите” за тазвечершния финал. Достатъчно е да си пропомним двата му гола срещу Манчестър Юнайтед в първия полуфинал на „Олд Трафорд” и попадението на реванша, което положи началото на „червено-черната” феерия за убедителното 3:0. Кака беше и човекът, донесъл успокоението срещу храброте шотландци от Селтик на осминафиналите. Общо в турнира бразилецът има 11 гола и е абсолютен лидер по този показател, дори без да е нападател. Останалите халфове на Милан не се задоволяват с поддържаща роля и по всяко време са готови да поемат диригентската палка. Ветеранът Зеедорф е ненадминат в умението си да извежда своите съотборници на голови позиции. Неговият опит и самочувствието на единствения футболист, печелил Шампионската лига с 3 различни отбора (Аякс, Реал М, и Милан), са огромен плюс италианския тим. Андреа Пирло умело разпределя топката и дава началото на почти всяка атака, а дуото Гатузо – Амброзини се справя чудесно с дефанзивните функции в средата на терена.

През сезона защитата на Милан понесе доста критики, но в нея действат футболисти, които при пределна концентрация могат да отчаят и най-добрите нападатели. Естествено, ключова е ролята на на легендата Паоло Малдини, който отново ще стисне зъби и ще излезе на Олимпийския стадион в Атина за своя осми финал в най-престижния клубен турнир. Негов партньор в центъра ще бъде Алесандро Неста, а по фланговете ще оперират Масимо Одо отдясно и Марек Янкуловски отляво. В предни позиции Анчелоти със сигурност ще заложи на хитрата лисица Филипо Индзаги. Пипо е истинско страшилище за противниковите бранители, а феноменалният му голов нюх може да се окаже големият коз на „росонерите” по пътя към така жадувания трофей. На пейката ще седне разочаровалият през сезона Алберто Джилардино, който вкара първото си попадение в турнира при класическия успех срещу Манчерстър Юнайтед на „Сан Сиро”.

Ливърпул едва щи ще изневери на познатия си стил да търси победата с безкомпромисна защита и максимална ефективност в предни позиции. Откакто Рафа Бенитес застана начело на мърсисайдци, отборът много трудно допуска голове, а с особена сила това важи за двубоите от Шампионската лига. Компактните действия на отбраната и взаимопомощта между отделните играчи се оказаха непреодолимо препятствие дори за тимове като Барселона и Челси, които при всички положения бяха считани за фаворити в сблъсъсците си с „червените”. В редките случаи, когато защитата се пропуква, на сцената излиза Пепе Рейна. Във втората си година на „Анфийлд” испанецът е много по-уверен в изявите си, а в реванша от полуфиналите с Челси именно той се превърна в герой за Ливърпул със спасените 3 дузпи.

В халфовата линия единствената константа е присъствието на капитана Стивън Джерард. Английският национал въплъщава всичко, което трябва да притежава съвременният полузащитник – физическа сила, интелигентност, точен пас, бързина и, не на последно място, смразяващ удар. Около Стиви Джи изпълнителите се сменят, но не и типичните за Ливърпул продължително владеене на топката и много пасове по ширината на терена. В зависимост от съперника и тактиката си Бенитес редува Шаби Алонсо, Сисоко, Зенден, Пенант, Гонзалес, Фабо Аурелио и Луис Гарсия. Отскоро към тима се присъедини и аржентинецът Хавиер Масчерано, а след дълго лекуване на травма се завърна и Хари Кюъл. Последният дори може да започне като титуляр по левия фланг, ако Зенден не се възстанови от контузията си. Тези футболисти са способни да дадат най-доброто от себе си точно в решителен мач като днешния финал. Ливърпул е физически по-силният отбор и ще се стреми да се възползва от умората в редиците на Милан, която винаги се забелязва след средата на второто полувреме. Тази тактика „червените” приложиха и на реванша с Челси, когато се видя, че дори лондончани не могат да издържат на жестоката преса по целия терен, наложена, от хората на Бенитес.

Атаката на „червените” ще води Дирк Каут. Холандецът може и да не бележи толкова често, колкото искат феновете, но в реванша от полуфиналите с Челси беше най-добрият на терена и показа невероятно себераздване и воля за победа. Като негов партньор вероятно ще излезе Крейг Белами, но е повече от сигурно, че през второто полувреме ще се появи и златният жокер в лицето на Питър Крауч.

Отмъщението на Милан или нов триумф на Ливърпул? Атакуващият футбол на Анчелоти или тактическият гений на Бенитес? Финесът на Кака или смелостта на Джерард? Това са само част от въпросите, които вълнуват всички почитатели на футбола и, които ще получат своя отговор след 21.45 часа.

Вероятни състави:

Милан (4-3-2-1): Дида – Одо, Неста, Малдини, Янкуловски – Гатузо, Амброзини, Пирло - Зеедорф, Кака – Индзаги
Резерви: Калац, Каладзе, Кафу, Броки, Гюркюф, Джилардино
Старши-треньор: Карло Анчелоти

Ливърпул (4-4-2): Рейна – Финън, Карагър, Агер, Арбелоа – Пенънт, Джерард, Масчерано, Рийзе – Каут, Крауч
Резерви: Дудек, Хупия, Зенден, Алонсо, Кюъл, Белами, Фаулър
Старши-треньор: Рафаел Бенитес

Съдия: Херберт Фандел (Германия)
Стадион: „Олимпийски”, Атина
Начало: 21.45 часа, пряко по bTV


Любопитни факти:

Олимпийският стадион в Атина, на който ще се играе финалът, е щастлив за Милан. Тук „росонерите” спечелиха 4-ата си КЕШ, разгромявайки „дрийм-тима” на Барселона с 4:0 през 1994 година. Головете са дело на Даниеле Масаро (2), Деян Савичевич и Марсек Десаи, а в състава на „каталунците” играе Христо Стоичков

За последно Милан играв Гърция в тазгодишното издание на турнира и загуби с 0:1 от АЕК (Атина) в групите.

Последното гостуване на Ливърпул в Гърция също завърши с загуба – „червените” отстъпиха с 0:1 на Олимпиакос през сезон 2004/05, в който печели трофея.

Милан има 6 Купи на европейските шампиони (1963, 1969, 1989, 1990, 1994 и 2003) и още 4 пъти е губил на финала (1958, 1993, 1995 и 2005)
Ливърпул е печелил най-ценното отличие 5 пъти (1977, 1978, 1981, 1984 и 2005), като е губил финал само веднъж (1985).

Милан е спечелил 5 от 6-те си титли с резервните си бели екипи, и все още ги счита за щастливи, независимо от поражението в Истанбул преди две години.

Ливърпул е спечелил и 5-те си трофея с титулярния си червен екип, а любопитното е, че противникът винагли е бил в бяло.

Капитанът на Милан Паоло Малдини ще се изравни с легендата на Реал (Мадрид) Пако Хенто, който до момента е единственият футболист, играл на 8 финала за КЕШ. Малдини има 7, като е триумфирал в 4 от тях.

Бащата на Паоло Малдини – Чезаре, също е вдигал трофея с Милан. Това не може да се каже за бащата на вратаря на Ливърпул Хосе Рейна, който играе за Атлетико (Мадрид) в загубения финал срещу Байерн (Мюнхен) през 1974 година.

Треньорите на Милан и Ливърпул – Карло Анчелоти и Рафа Бенитес, вече са печелили по веднъж трофея с настоящите си тимове, но Анчелоти е само един от 5-ата в историята на турнира, който е триумфирал с отличието и като футболист.

Баланс на Милан срещу английски отбори: 9 победи, 7 равенства и 8 загуби
Баланс на Ливърпул срещу италиански отбори: 7 победи, 2 равенства и 7 загуби

За 5-и път в историята на финал се изправят два отбора, които вече са печелили КЕШ

В историята на европейските клубни турнири английски срещу италиански отбори са се срещали 5 пъти на финал и предимство имат англичаните – 3:2. Последният такъв сблъсък беше именно драмата в Истанбул през 2005.

Милан Ливърпул 3:3 в редовното време и продълженията, 5:6 след дузпи
1:0 Малдини (1)
2:0 Креспо (39)
3:0 Креспо (44)
3:1 Джерард 54
3:2 Шмицер (56)
3:3 Шаби Алонсо (60) д.

При дузпите:
3:3 Сержиньо (пропуска)
3:4 Хаман
3:4 Пирло (пропуска)
3:5 Сисе
4:5 Томасон
4:5 Пийзе (пропуска)
5:5 Кака
5:6 Шмицер
5:6 Шевченко (пропуска)

Състави:
Ливърпул: Дудек, Финън, (Хаман, 46), Карагър, Хийпия, Траоре, Луис Гарсия, Шаби Алонсо, Джерард, Рийзе, Кюъл, (Шмицер, 23), Барош (Сисе, 85)
Милан: Дида, Кафу, Стам, Неста, Малдини, Гатузо, (Руи Коща, 112), Пирло, Кака, Зеедорф, (Сержиньо, 86), Шевченко, Креспо (Томасон, 85)

25 май 2005 година, стадион „Ататюрк”, Истанбул – 65 000 зрители.

КРАСИМИР ГЪЛЪБОВ