Георги К. Първанов има 27 г мениджърски опит в HR сферата, като е работил в десетки международни компании, а днес има своя собствена – C team. Той е член на УС на БАУХ и е партньор на Bulgaria Wants You. С него се срещна Юриета Иванова, за да коментират възможността за 4-дневна работна седмица в България.

Предвид факта, че месец май стартира с две 4-дневни работни седмици, нормално и постижимо ли е да се приложи практиката на 4-дневната работна седмица?

Май месец е много добър тестови период за ефективността на 4-дневната работна седмица. В последните няколко месеца и години се направиха поредица от експерименти в тази посока в страни като Исландия, Великобритания, Нова Зеландия, Испания. И всички те, еднозначно, като най-силния резултат е при последните експерименти във Великобритания, показват много добри краткосрочни резултати – повишаване на мотивацията на хората, увеличение на продуктивността, намаляване на текучеството. Като цяло много добре работи. Първите експерименти бяха насочени към това хората да работят същия брой часове на седмица, но за 4 дни, а не за 5. Сега посоката, в която се работи, е 4 дни от седмицата да се работи по 8 часа и да се получава същото заплащане като за 5 дни.  Като разбира се продължават да остават много бизнес области като производство, куриери, където по-трудно и за някои позиции е невъзможно да се въведе 4-дневна работна седмица.

Има прогноза, че до 2025 година 4-дневната работна седмица обаче ще бъде факт не само в България. И ще върна крачка назад, че до 2030 година ще имаме дори и 3-дневна работна седмица.

Хората трябва да знаят, че е много важно да се запази същото ниво на заплащане, но най-лошото, което може да стане е да получаваме пропорционално по-малко заплащане за работа 4 дни.

Снимка: Bulgaria Wants You

Каква е причината работодателите в България да не въвеждат масово практиката на 4-дневната работна седмица?

Трябва да кажем, че в България и законодателно в момента е възможно да се въведе 4-дневна работна седмица при решение на работодателя.

За съжаление българският експеримент със счетоводна фирма с офиси в Русе и Бургас в средносрочен план не беше успешен. Те въведоха 4-дневна работна седмица и в последствие се върнаха към 5-дневна заради техни вътрешни причини.

Любопитно е, например, че в скоро бъдеще предстои много интересна иновация в банковата сфера, за която няма как да споменем, тъй като е още конфиденциална, но тя тотално ще преобърне голяма част от ритейла в банките. Това е само един пример, който доказва, че  при всяка иновация единият въвежда и другите стоят и гледат и когато работодателите се убедят, че едно нещо работи в различни бизнес области, тогава масово ще го въведат, а ако не работи – ще се откажат от него.

Ковид пандемията наложи и един нов тип на работа – дистанционната, която като че ли стана малко по-масово разпространена. Ако сложим на везната дистанционната работа и 4-дневната работна седмица, коя би надделяла?

Често се правят такива паралели, но това са две тотално различни концепции с различен ефект и резултат.

По отношение на дистанционната работа - аз още от самото начало на Ковид, застъпвах тезата, продължавам да вярвам в нея и тя се потвърди, че изцяло дистанционната работа не работи в средносрочен и дългосрочен план. В краткосрочен е „цветя и рози“ – много бързо се вдига мотивацията, много са щастливи служителите, много повече време имат за семейство и личностно развитие, в социален аспект. Обаче в средносрочен план започват да излизат проблеми по отношение на комуникацията във фирмата, взаимоотношенията, новите служители не са виждали старите колеги, ориентацията куца и т.н. и това нещо се потвърди.

Илон Мъск накара неговите служители да се върнат в офисите и много други компании също го направиха.

Така че в по отношение на дистанционната работа това, което наблюдавам, и това което ще остане дългосрочно, е хибридна форма, в която хората работят от вкъщи един или два дни от седмицата или седмица в месеца. Има различни варианти.

А 4-дневната работна седмица изисква тотално пренареждане на политиките и процедурите на фирмата – дигитализация. Тя изисква много по-бързо да се случват нещата – за по-кратко време свършеното да е същото или дори повече и по-ефективно.

Както при дистанционната работа, изцяло от вкъщи, е необходимо да минат поне година-две, за да се види изцяло ефектът. В краткосрочен план неминуемо ще бъдат добри резултатите.

Могат ли различните алтернативи за подреждане на работните ангажименти да ни направят по-продуктивни?

И да, и не! Аз например не мога да работя дистанционно. Когато съм във вкъщи, се разсейвам - занимавам се с куче, деца, искам да си почина. Трябва да бъдем самодисциплинирани, много трудно се слага граница между работата и личния живот.

Не случайно в ЕС и САЩ има наченки за това до къде е работното ни време и има случаи, в които след края му не отговаряме на телефонни обаждания, писма и т.н

Различните алтернативи имат плюсове тогава, когато има ясни правила.