Тази история може би не се различава от много други. Едно момче напуска родината си и хората, които обича, за да бъде близо до родителите си, принудени да работят в чужда страна. Любовта му към България расте всеки ден. Носталгията му прераства в решение да се прибере и да приложи наученото у дома – близо до близките и приятелите си.
В следващите редове ти представяме историята на живота на Джем Сабри. Пред Юриета Иванова той разказа повече за тръгването, предизвикателствата на Англия, силата на волята и научните успехи там, както и за завръщането обратно в България, където е всичко.
Как започна главата от книгата на живота ти, наречена „Лондон“?
През 2012 г. емигрирахме семейно в Англия. Заради финансови затруднения родителите ми взеха решение да напуснем страната. В чужбина доходите и стандарта на живот тогава бяха по-високи.
Тогава бях едва на 12 г. и макар че не бях съгласен с това решение, нямах друг избор освен да тръгна с родителите си.
Нашата история не беше по-различна от тази на другите емигранти. Първо замина баща ми, след това майка ми, и накрая – аз. Планът първоначално беше те да работят там няколко месеца, за да можем да си стъпим на краката семейно, и да се върнат в България. Но на тях начинът на живот в Лондон им хареса и решиха да заживеем там.
Аз не подкрепях тяхното решение. За мен беше трудно да оставя роднините и приятелите си, най-вече своите баби и дядовци. Израснах с тях, прекарах цялото си детство с тях и бях много привързан. Но в края на едно лято се озовах в Лондон. Без да знам език, без никакви очаквания. Просто изплашен.
Как се справи един изплашен 12-годишен младеж в чужда държава, чиито език не разбира?
Беше доста трудно! Особено първата година. Затрудненията ми бяха свързани основно с езика, но и с това, че не познавах никого там. Единствените хора, с които общувах, бяха майка ми и баща ми. В Англия нямахме никого освен ние самите.
Тогава социалните мрежи бяха новост и не бяха толкова добре развити, както днес, и нямах контакти с близките си хора.
Но лека-полека свикнах с езика, ходих на занималня след училище. Но въпреки това все още изпитвах трудности, свързани с намирането на нови приятелства и заседналия начин на живот там. Бях свикнал да има контакт. Единственото нещо, което ме успокояваше, бяха видеоигрите. Те бяха спасението ми от английската реалност. След училище играех с приятелите си от България. И, по един или друг начин, това ни сближаваше, тъй като прекарвахме време заедно. Видеоигрите ми помогнаха да свикна със заседналия живот в Англия.
А какво предизвика решението ти да продължиш висшето си образование в Англия?
Въпреки всичко, с което се сблъсках, успях да покажа потенциала си и завърших гимназия с отличен успех. Тогава учителите ми ми предложиха да остана и да завърша и висшето си образование в Англия. Следвах „Бизнес с интернационални комуникации“ в Bournemouth University. Също така прекарах и една година в Naples Federico II по Erasmus програма.
Тук е времето да поясня, че България никога не е напускала мислите и сърцето ми. Мечтаех да се върна, защото лятото у дома никога не ми беше достатъчно. И знаех, че макар че придобивам знания в чужд университет, ще мога да ги приложа на родна земя.
Кога настъпи твоят момент на завръщане?
След завършването на университета. Златната ми вратичка с билета към родината се отвори тогава. Започнах дистанционна работа, която ми позволяваше да я извършвам от всяка точка на света. А моят избор беше България. Отново бях близо до корените си и със завръщането си спечелих най-вече време. Време да създавам спомени с тези, които обичам.
Как виждаш бъдещето си тук?
Ако трябва да бъда искрен – виждам го тук, в България. Не искам да се връщам в Англия. Работата ми е свързана с пътувания из целия свят, но те са работни и знам, че винаги се връщам у дома.
В момента работя като консултант по кибер защита във фирма, която прави организирани атаки с цел намиране на слабостите в кибер отделите на различни компании. Надявам се да продължа да се развивам!
И все пак преди да погледна бъдещето, се фокусирам върху настоящето. Вече съм направил доста големи крачки. Намерих си стабилна работа, предприех покупка на имоти и се стремя да изкарвам задоволителни доходи, с които да мога да издържам семейството си. А бъдещето – то ще бъде такова, каквото си го направя. В моите представи е добро.
Предлагам да завършим нашата среща със завършването на изречението: „Избрах България, защото…“ Как би го завършил ти?
Избрах България, защото тук се чувствам себе си.
