Групата на Зелените в Европейския парламент представи доклад, посветен на въпроса с корупцията в ЕС и в България. Докладът е изготвен по заявка на опозиционната парламентарна група, а негов автор е адв. Александър Кашъмов;

Документът е озаглавен „Борба с корупцията – от обещания към действия. Обърканата борба с корупцията в България и нуждата от воля в институциите на ЕС” (The messy fight against corruption in Bulgaria and the need for ambition in the EU institutions).

В него пише, че от държавите в ЕС България се представя най-зле по показателя на „Трансперънси интернешънъл” за усещане за корупция, пише кореспондентът на БТА в Брюксел Николай Желязков.

Въпреки че борбата с това явление е сред водещите задачи на няколко български правителства, подходът остава почти непроменен и напоследък се политизира прекомерно. Необходимото законодателство е прието, но липсва достатъчно приложение и съгласуваност между обвързаните с процеса институции, се посочва в текста.

Докато през 2015 г. в Румъния бяха повдигнати обвинения на 1250 обществени служители (включително премиер, петима министри, 16 депутати, 97 кметове и техни заместници), в България бяха обвинени едва осем души на обществена длъжност.

В България гражданите имат най-ниско доверие в съда и съдиите, в сравнение с останалите страни в ЕС.

Механизмът за сътрудничество и проверка на Европейската комисия оказа натиск България да приеме закон за борба с корупцията, който обаче не отговаря на международните изисквания и дори създава допълнителни тревоги. Вероятно е новият закон да бъде използван за оправдаване на ограничаването на критиките срещу правителството и приглушаване на опозицията, пише в доклада.

Отбелязва се, че занапред у нас ще бъде възможно разследването на „корупционно поведение”, без законът да включва определение за подобно поведение.

Допълва се, че законът е насочен към отнемането на имущество, вместо да засяга конфликта на интереси на обществените служители.

В доклада пише също, че някои български медии, уличени в нарушаване на журналистическите правила, получават европейско финансиране, за да рекламират програми на ЕС. Необходимо е самите институции на ЕС да покажат воля за борба с корупцията, добавят Зелените.

България отчита значителен напредък в борбата с корупцията за последните 17 години, но усилията трябва да бъдат насочени към предотвратяването ѝ.

Особена тревога будят липсата на защита на подателите на сигнали, както и ограниченията на свободата на медиите в страната.

На равнището на ЕС липсва желание за въвеждането на общ механизъм за наблюдение на корупцията. Самата ЕК с готовност наблюдава България, но не е решена да следи корупцията в институциите на ЕС. Комисията изостави идеята да представя годишни доклади за състоянието на корупцията в ЕС, се посочва в документа.

Според Зелените е необходимо равновесие между борбата с корупцията и защитата на гражданските права, особено в държавите от ЕС с комунистическо минало, където съществува опасност за възраждане на навиците за потисничество, тайно следене, „лов на вещици” сред политическите и идеологическите противници.

България може да използва това, че е председател на Съвета на ЕС, за да насърчи преследването на корупцията в общностните институции, предлага парламентарната група.

Новият български закон срещу корупцията не предвижда мерки за предотвратяване, а цели отнемане на имущество, включително за престъпления, различни от корупция, и съдържа заплаха за преследване на подателите на сигнали, посочва докладът на Зелените.

Свободата на медиите в България е опорочена заради връзките между някои медийни групи, бизнеси и политици, както и заради лошото прилагане на закона. Някои български медии полагат големи усилия да бъдат пазител на обществото и разкриха важни корупционни данни.

Комисиите за финансов надзор, за отнемане на незаконно придобито имущество, за защита на конкуренцията и прокуратурата биват използвани за оказване на натиск над медии, сочи докладът.

В България се наблюдава ясна политическа воля за приемане на строго законодателство срещу корупцията и това е знак за напредък, обобщават Зелените.

Те отправят няколко препоръки към нашата страна, сред които законодателството срещу корупцията и неговото приложение да отчитат международните стандарти, и да не се насочват към борба с организираната престъпност и отнемането на имущество, които попадат в друга област.

Препоръчва се прокуратурата да бъде прозрачна по случаите на корупция на високи управленски равнища и да се отчита за собствената си почтеност и способност да разследва такива случаи. Заявленията за конфликт на интереси на обществените служители трябва да бъдат проверявани от независима служба.

Правителството трябва да уважава свободата на медиите, а властта на държавата трябва да бъде насочена срещу действителните заподозрени, а не да бъде използвана срещу критичните мнения и свободата на изразяване. Трябва да бъдат положени усилия за избягване на съсредоточаването на медийна собственост, се посочва в доклада на Зелените.