Появиха се редица неизвестни след новината за задължителната ваксинация на деца срещу варицела. Министерството на здравеопазването обяви, че от 2026 г. препаратът срещу заразната болест, който до момента имаше препоръчителен характер и се заплащаше от родителите, става част от имунизационния календар на страната.
По официална информация, имунизацията ще включва две дози. Предвижда се първата да се поставя при деца на възраст между 12 и 15 месеца, а втората, когато детето навърши 4 години.
Последваха редица въпроси на родители – кои набори ще включва задължителния обхват, през какъв период ще се поставят двете дози, какво ще се случи с децата, които вече са имунизирани срещу варицела? На тези и други неизвестни отговаря д-р Кремена Пармакова, началник на отдел Надзор на заразните болести към Министерство на здравеопазването.
Въпроси и отговори
По думите на д-р Кремена Пармакова, когато здравните власти въвеждат задължителна имунизация, тя се предвижда за определен набор. В случая това ще са децата, родени през 2025 г. Съответно, родените преди това не попадат в обхвата на държавната програма и само по собствено желание могат да поставят препарата.
Информацията, че ваксината ще се прилага между 12- и 15-месечна възраст, е индикация за времето на ваксинация, а не подлежащите на нея деца.
Това се отнася и за втората доза. Тя няма да се прилага на 4-годишните деца през 2026 г., а през 4-ата година от живота на децата, получили първа доза през следващата година. Или – родените през 2025 г. подлежат на реваксинация през 2027 г.
„Искам да поясня и още нещо, тъй като много родители се объркват кога да поставят втора доза на ваксината – след няколко месеца или след години, както е в препоръката на Националния експертен съвет по имунизации, националните препоръки касаят политика на масова имунизация, т.е. за определен период от време да се повиши значително имунизационната защита при най-рисковите групи. В тази връзка при имунизиране на повечето лица от един набор, то рискът за тях съществено намалява и това позволява да се отложи втората доза във времето - както се прави в повечето държави“, уточни д-р Пармакова.
Според нея в рамките на няколко години ще се натрупа колективен имунитет и това ще намали общата заболеваемост от варицела в страната.
„При варицелната ваксина има проучвания, които сочат, че имунитетът с една доза е поне няколко години и затова е възможно отлагането на втората доза с няколко месеца до години. Повечето ваксинирани, дори с една доза деца, не се разболяват при контакт с болен от варицела, но винаги има изключение, включително и при масови ваксинации“, каза още д-р Пармакова.
Ако детето ви е боледувало от варицела, няма необходимост от ваксинация. Преболедуване се доказва с наличие на антитела – протективни нива на серумни имуноглобулини G (IgG) срещу VZV (варицела-зостер вирус) при изследване на венозна кръв.
Относно спекулациите, че ваксината срещу варицела не осигурява доживотен имунитет, какъвто се придобива след боледуване, експертите са категорични, че това не е вярно и към момента няма подобни научни доказателства.
Експертите са категорични, че родителите няма от какво да се притесняват. Странични ефекти се регистрират много рядко и предимно включват краткотрайно зачервяване и болка в областта на убождането, висока температура до 39 градуса и лек обрив.
Защо варицелата не е безобидна
Варицелата, по-известна като шарка, отдавна се смята за типична „детска“ болест, но здравните експерти напомнят, че тя може да бъде опасна не само за най-малките. Заради високата заразност и риска от тежки усложнения все повече държави въвеждат задължителна имунизация.
Въпреки че от много хора вирусното заболяване се счита за безобидно, варицелата се предава лесно по въздушно-капков път. Симптомите включват висока температура, отпадналост и характерния обрив по кожата. „Заразяването при контакт с болен човек е почти неизбежно, ако няма имунитет“, предупреждават от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
Макар при много деца да протича леко, рисковете за бебета, бременни жени, възрастни и хора с отслабена имунна система са значителни. Сред най-честите усложнения са бактериални инфекции на кожата, пневмония, мозъчно възпаление (енцефалит), засягане на нервната система и неонатална варицела при новородени, ако майката се зарази в края на бременността.
При инфекция в ранна бременност е възможен и вроден варицелен синдром с тежки увреждания на плода. Вирусът остава в организма и може да се реактивира години по-късно като херпес зостер.
Къде ваксината срещу варицела също е задължителна
В Европа три държави вече изискват задължителна ваксинация срещу варицела – Италия, Унгария и Латвия.
- В Италия от 2017 г. имунизацията е включена в закона за задължителни ваксини за децата.
- Унгария въведе изискването през 2019 г. като част от националната имунизационна програма.
- Латвия също прилага задължителна схема според европейските здравни регистри.
В редица други държави – като Германия, САЩ, Австралия, Канада – ваксината е силно препоръчителна и е част от националните имунизационни календари.
Обичайно в България се съобщава официално за 20 000-23 000 случая годишно. Статистиката показва, заболяването преминава леко при едва 11,6% от заразените, средно тежко – при 75% и много тежко – при над 12%. Тези числа доказват, че варицелата не трябва да се подценява.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
