Какви войводи ни липсват днес, накъде да ни водят и в какво трябва да вярваме? В първия ден на 2026 година, на Васильовден, разговаряме с любимецът на поколения българи от екрана и сцената - големият Васил Михайлов.
Честита Нова година и честит имен ден. Вие имате царско име. Цар ли сте?
Абе, веднага се замислих играл ли съм цар. Точно цар май не съм играл. И сега всички сме царе! Ето, докато дойда от вкъщи до тука с таксито – много царе щяха да ни изпотрепят! Блъскат се, бутат се и всички -царе!
Всички българи знаят, че Васил Михайлов е капитан Петко войвода. Вие сте символ. Имаме ли необходимост от войвода днес, ние българите?
Сега липсват войводи, сега ни трябват войводи! Грамотни, честни! Не така – моето си е моето, чуждото е общо! Няма ги…
Каква е разликата между бунтарството тогава и бунтарството сега?
Първо, нямаше чак такова бунтарство – ежедневно, ежечасно. Някак си имаше все още вярата, че можем да променим света, мамка му стара!
В сигурни ръце ли е театърът днес?
Има публика. Радва ме публиката, че като влезе не си гледа телефоните. Радвам се, че сега човек може да избира. А не 2-3 представления, другото – забранено, както едно време. Играем и изведнъж на другия ден няма публика – някой се обадил…
Според Вас, в момента къде има по-добри актьори – в театъра или в политиката?
В политиката не са никакви актьори. Там има набелязани хора, купени хора, продадени хора - поне това виждат очите ми още. И все пак имам надежда, че от младите ще се пръкнат по-нормални хора. Като казвам „нормални“ - образовани и отговорни.
От какво имаме нужда сега българите, през 2026 година?
На първо място да си върнем децата. Те трябва да дойдат тук, за да отворят очите на родителите си, на бабите и дядовците си и да им покажат, че има и друг свят освен България и България може да бъде в тоя свят, защото е в рая!
