В дните на все по-гъста политическа конспирация и тайни записи на явни дами от съдебната система ще ви срещнем с един човек, който е с богато минало, а погледът му в настоящето е интересен. Стоян Денчев - ректорът на Университетът по библиотекознание и информационни технологии ще ни разкаже защо в университетът му преподават Цветлин Йовчев и Димитър Иванов, но никога не би поканил съдийките Янева и Ченалова. С него разговаря Вяра Деянова.
Стоян Денчев е човек с дълга биография, апетитни длъжности и спорни житейски епизоди. През 90-те години настоящият ректор на Библиотекарския университет е главен секретар на Министерски съвет в правителството на Любен Беров. Бил е почетен консул на Оман, посланик във Финландия, депутат от ДПС, и вицепрезидент на "Мултигруп".
Днес го откриваме в кабинета му в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Стая, пълна със спомени под формата на най-различни предмети от срещи с важни хора. Снимки с Папа Йоан Павел II, поздравителни картички от Бил Клинтън и свещи, палени от Владимир Путин - това е малка част от музея на Денчев.
Започваме с етикета университетът на ДАНС. Така медиите нарекоха университета, на който Денчев е ректор заради академичния му състав - Цветлин Йовчев и Димитър Иванов са част от преподавателите в университет на Денчев.
- Признайте, че звучи апетитно за медиите Писанчев, Цветлин Йовчев.
- Казаков бих добавил.
- Димитър Иванов
- Разбира се това привлича студентите. Ние не се срамуваме от този вид реклама.
„Не можете да си представите какъв наплив е на лекциите на Йовчев, на Димитър Иванов по лидерство. Това са хора, които знаят какво говорят и студентите им вярват.
- А не са ли критични? Например към Димитър Иванов, свързан с ДС.
- Той прави дисекция на ДС. Говори за новите неща, които се извършват. Няма човек, който да знае по-добре от него антикорупционните мерки, които онова правителство е прилагало спрямо бившите партийни величия...Специално Димитър Иванов се е занимавал с корупцията по високите етажи на властта. Той знае механизмите, знае технологията как това нещо се прави по същия начин и го обяснява на студентите. От друга страна доцент Йовчев по същия начин ...Писанчев никога не е бил преподавател тук. Целта беше да го сменят и го смениха и какво от това?
От мъжете в службите отиваме към дамите зад микрофона.
- Следите ли сагата със записите на двете високопоставени съдийки?
- Няма човек, който да избяга от тази ситуация. Аз я следя непрофесионално, разбира се.
Ректорът на Библиотекарския университет бил част и от редиците на ДПС. Днес казва, че не се чува с някогашните си началници.
- С Ахмед Доган откога не сте се чували?
- Не по-малко от три години. Аз нямам нужда и той няма нужда да се среща с мен.
- Имало ли е време, когато сте били близки?
-Да много близки. Обменяхме идеи.
- За какво беше последният ви разговор?
- Последният ни разговор беше за организация на научноизследователската дейност в България, свързана с иновации, с внедряване на нови технологични решения в нашата държава. Той ми е казвал следното: „Стояне, не те съветвам да ходиш в „Мултигруп”, ще ти се отрази зле за в бъдеще, а Илия Павлов ми казваше: ”Не те съветвам да ходиш в ДПС, защото ще ти се отрази зле".
- Не се харесваха двамата?
- Не, харесваха се. Те мислеха за мен, че казват, ти имаш потенциал.
- Е имате ли негативи, как го усещате сега?
- Не, мисля, че нямам - това беше полезен период в моя живот. Битността ми на политик, работил за ДПС, аз съм благодарен, че ме поканиха да се присъединя към политическата класа на България в лицето на тази партия. Друга партия не ме е поканила.
- Кой ви запозна с Илия Павлов?
- Филип Димитров. Вчера се чух с Филип Димитров да го поздравя за новата му длъжност на конституционен съдия. Стана така, че Филип Димитров имаше среща с Виктор Папазов. Тогава шеф на българската Фондова борса и с Илия Павов. Имаше делегация и той не можа да свърши работата с делегацията, повика ме и каза: „Стояне, има едни момчета, които имат среща с мен. Ако можеш да ги видиш, моля да ме извиниш”. И аз слязох...разговаряхме.
Те ми дадоха един брой на „Файненшъл таймс”, в който имаше добри неща, написани за България. Те са организирали да ги напишат със снимката Филип Димитров. Поговорихме си и оттам станахме близки. После той ме покани да работя в „Мултигруп”.Това е цялата истина за срещата ми с Илия Павлов.
Бях вицепрезидент на „Мултигруп” по корпоративната политика. Дотогава се говореше за групировки, аз като отидох там наложих думата корпорация в българския политически и икономически речник. Корпорацията „Мултигруп” тогава се казваше „групировката” като всички други, които бяха полукриминални или криминални.
- Трудно ли ви беше да изгоните определени хора оттам, за да може да придобие лик на корпорация?
- Трудно, но имах доверието на Илия Павлов. Основна точка от развитието на „Мултигруп” беше участието на световния икономически форум.
- Илия Павлов успяваше ли да се впише в тези среди?
- Илия Павлов честно казано избягваше тези срещи. Веднъж бяхме на среща в Москва и в Давос е идвал Илия Павлов.
- Защо отбягваше подобни срещи? Липса на самочувствие?
- Възможно е. Той в началото не владееше добре английски, но сам се обучи и в края на живота си той говореше почти перфектен английски език. Беше си наел най-добрия български преподавател и преводач на английски, който пътуваше с него навсякъде. Само да си говорят на английски.
- Сега, ако беше жив, щяхте ли да го поканите да преподава тук във вашия университет?
- При всички случаи да. Бих му предложил, ако можеше да преподава лидерство. Той беше роден лидер.
- Някоя от тези две дами Ченалова или Янева бихте ли ги поканили като преподаватели?
- Не.
Тук слагаме точка на разходката от близкото минало до наши дни с човека бил до премиери, ключови политици и бизнесмени. Докато не се появят нови интересни преподаватели в университета, който управлява.