Слаби оценки на държавните зрелостни изпити по български език и литература в Силистра в последните няколко години. През 2016 г. областта беше на последно място по резултати.
Една от основните причини за това е, че в региона има големи общности, за които българският език не е майчин, смятат специалисти.
„Проговарят на турски и ромски диалект. Когато трябва да изучават българския език като учебен предмет от пети клас нагоре, то става много трудно”, посочи Илияна Горанова, което е специалист по методика на обучението по български език.
За това преподавателите, които влизат в такъв клас, трябва да са специално подготвени.
По думите й в страната няма разработена методика за ученето на български като втори език или за чужденци, за които не е майчин.
Сред големите проблеми на силистренския регион са миграцията, разделените семейства и отсъстващите родители.
За децата се грижат често баби и дядовци или настойници, които не могат да окажат необходимия контрол. „Ако в училище не му се обърне достатъчно внимание, в един момент ние просто изгубваме това дете”, категорична е преподавателката от български Елена Ласкова.
Според Гинка Миланова, също учител от български, всичко това води до прекомерно натоварване с отговорности и работа на преподавателя.
„Някак си учителите по български имаме чувството, че сме оставени сами да се справяме с този проблем – много планове, много програми, но накрая отговорността опира почти само в нас. И на моменти се чувстваме безпомощни.”
Какви ще са резултатите от тазгодишния зрелостен изпит в Силистренско ще стане ясно след 2 седмици.
