Отново преминахме към зимно часово време като преместихме часовниците с час назад.

Корекцията се използва в много държави по света, защото преди близо век е изчислено, че се спестяват разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина.

Аргументите обаче вече не са толкова валидни и потенциалната икономия на пари се поставя под съмнение, а дискомфортът, който изпитва човек заради часовата промяна не е без значение.

През септември 2018 г. Европейската комисия излезе с предложение корекциите за редуване на лятно часово време с астрономическо да бъде преустановено.

Различните държави сами трябваше да изберат дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или да отчитат часовете според лятното часово време.

Въпреки решението от 2019 г. на европейско ниво да се прекрати смяната на часовото време, това не се случи в държавите от Европейския съюз заради липсата на конкретно решение на политиците.

Как се отразява на здравето ни?

Смяната на времето нарушава биологичния часовник, контролиращ биологичните ритми на организма, твърдят медиците.

Това неминуемо оказва негативно влияние върху всички функции на тялото – понижава имунитета и създава риск от развитие или обостряне на редица заболявания.

Изследване сочи, че при смяна на часовете има увеличение с 25% на сърдечните пристъпи и спешни състояния, свързани със сърдечносъдовата система. 

В първите дни след смяната на часовете много хора се оплакват от умора, проблеми с концентрацията, сънливост, лош сън, депресия. Статистиката сочи, че се увеличават самоубийствата в тези дни.

За по-лесна адаптация към промяната се препоръчва в първите дни след промяната на часовете да не се претоварваме и да отделяме време за разходки и спорт в светлата част на деня.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш