През последната повече година наблюдаваме трайно и системно неспазване на Договора за добросъседство между България и Северна Македония и изобщо не говоря само за история. Това обяви външният министър Екатерина Захариева, която вчера късно се срещна с македонския си колега в Берлин. По думите ѝ има напредък по някои въпроси, но все още нашата страна не може да подкрепи преговорната рамка на Скопие за влизане в ЕС.
„Много обвинения чухме, че България недемократично не признава реалността – напротив, признаваме я с факта, че първи сме признали съществуването на тази държава. Непризнаването на историческата истина има сериозни отражения в сегашността, изразяващи се в малцинствени претенции“, подчерта Захариева.
Ще пуснем Северна Македония по пътя към ЕС само при план за изпълнение на Договора от 2017 г. с ясно деклариране както в преговорната рамка, така и едностранно от Скопие, че институционално няма да подкрепя малцинствени претенции и краткото име на бившата югорепублика (Македония) няма да се използва за повдигане на въпроси, свързани с малцинства и територии.
Захариева подчерта, че малцинствените претенции са „една от много важните червени линии на България“.
„Ние сме доброжелателни, но не можем да правим компромиси, които ще продължават да водят до антибългарска кампания. Не може да приемем в ЕС и е трудно за целия ЕС да имаме отворени въпроси. Имаме такива примери в ЕС, не са приятни, когато седнем на кръглата маса“, отбеляза външният ни министър.
Тя отбеляза, че съвместната експертна комисия месеци наред не беше работила, а има консенсус за 5 личности, които не се обявяват и за които наративът в музеите и учебниците в Северна Македония остава старият. Освен това, обаче, нашата страна има забележки по напредъка на важни инфраструктурни проекти като Коридор №8, има данни и за административни пречки пред български инвеститори.
