Инцидентът със засядането на товарния кораб „Вера Су“ през последните седмици е в центъра на общественото внимание и доведе до нарастване на интереса към морската тематика, но мнозина се оказаха изгубени в сложната терминология.
„Удобен флаг“
Първоначално настъпи объркване чий кораб е „Вера Су“ – турски или панамски. Впоследствие беше разяснено, че плавателният съд е регистриран под панамски флаг, но собственик е турска компания. Тази практика е широкоразпространена и в днешно време е известна като „удобен флаг“, но историята ѝ започва много преди нашето съвремие.
Моретата също са поле на съперничество и военни конфликти и сушата. Войните между държавите доста често са се превръщали в проблем за тяхната морска търговия и за да избегнат опасността да бъдат потопени или взети на абордаж, търговските кораби на враждуващите страни са издигали на своите мачти така наречените „фалшиви флагове“ – знамена на трети страни, които не участват във въоръжения конфликт. По този начин са избягвали и опасността да бъдат „мобилизирани“ към военния флот на собствената си държава.
Остатък от това размирно време е традицията флаговете на държави, които са били замесени в най-малко войни през последните столетия да се ползват с по-голям престиж, по-ниски пристанищни такси и да са по-предпочитани от корабовладелците за регистрация на техните плавателни съдове. Това е една от причините по време на Втората световна война много американски компании да регистрират своите кораби в Панама, за да могат да правят доставки до Великобритания.
С началото на XX век и засилването на регулациите в корабоплаването като появата на закони за трудовите права на моряците се появява още един стимул американските корабособственици да регистрират своите съдове извън родината си. Друга причина е и въвеждането на „Сухия режим“ и използването на много от корабите за контрабандни доставки на алкохол, а и това е давало възможност на пътническите лайнери да сервират спиртни напитки на своите пасажери.
Така наречените страни със свободни морски регистри обикновено предлагат по-изгодни финансови условия за собствениците на кораби, плаващи под техен флаг, под формата на ниски такси и данъци. Те също така са отговорни за извършването на техническите проверки на тези плавателни съдове, за да удостоверят, че са безопасни, годни за плаване и отговарят на приетите международни стандарти. Това също е една от причините компаниите да предпочитат да регистрират своите кораби там.
Понякога изборът под чий флаг да регистрираш своя кораб при еднакво изгодни условия, предлагани от няколко страни, зависи много и от това каква дейност извършва плавателния съд. Понякога собствениците на пътнически лайнери избират да регистрират своите кораби на Бермудите, защото съгласно местното законодателство капитаните на плавателни съдове под техен флаг могат да извършват венчавки, а сватбените круизи с церемония на борда се оказват не само мечта на много жени, но и доста доходен бизнес.
Системата на удобните флагове води и до парадокси като наличието на кораби, плаващи под флага на държави, които нямат излаз на море като Монголия и Боливия. Докато морският регистър на Боливия до голяма степен остатък от времето, когато държавата е имала излаз на Тихия океан, който губи вследствие на война с Чили, то Монголия навлиза в бизнеса с регистрации на кораби през 2003 г., но това не пречи под неин флаг през 2015 г. да плават вече 168 кораба.
Все пак страните с най-много регистрирани кораби в света, имат излаз на Световния океан, и това са Панама, Либерия и Маршаловите острови.
Макар системата на „удобния флаг“ да е изгодна за собствениците на корабите, тя доста често е критикувана от правителствата на напредналите държави като начин за избягване на плащане на данъци, занижаване на стандартите при техническите инспекции на корабите и заобикаляне на трудовото законодателство.
За да противодействат на такива явления европейските страни приемат Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, който има дава правото да инспектират и чуждестранни кораби, когато се намират в техен порт.
Хамбар или трюм?
Със задълбочаването на кризата със засядането на „Вера Су“ много често почнахме да чуваме фразата, че „хамбарът на кораба се пълни с вода“. За повечето българи думата „хамбар“ е свързана със селското стопанство и е сграда, където се съхранява събраната реколта от зърнени култури. А понеже мнозина от нас като деца са чели приключенски романи, знаят, че помещението, където се съхраняват товарите на един кораб, се нарича трюм. В социалните мрежи се появиха дори шеги от типа, че „корабите имат хамбари, а селата – трюмове“.
Една бърза анкета сред познати моряци обаче показа, че повечето смятат думата "трюм" за анахронизъм, а "хамбар" е широко използван и взаимнозаменяем термин с "трюм" при търговските кораби.
Все пак някои отбелязаха, че например бълкерите - товарните кораби, пренасящи насипни материали, имат хамбари, а танкерите – танкове. Това, според обобщението на един от тях, са товарни отсеци, създадени и оборудвани в зависимост от товара, който превозва дадения плавателен съд. Целта на тези отсеци е равномерното разпределение на товара на кораба, така че той да може да запази баланса и стабилността си по време на плаване. Трюм пък може да се използва като обобщаващо понятие за цялата вътрешност под палубата на кораба. Самият термин идва от холандски, а думата буквално значи "пространство".
Под товарните отсеци се разполагат горивни и баластни танкове – пространства, в които се съхраняват от горивото на плавателния съд, както и баласт, за допълнително стабилизиране на кораба.
Вероятно в българския за тези товарни отсеци се е наложила думата хамбар, защото тези кораби са се свързвали с превоза на зърнени култури като житото. За сравнение в английския термините, които се използват са „чинийка“ или просто „отделение“.
Какво представлява кърмата на кораба?
Още една тревожна новина дойде от „Вера Су“ в неделя, когато бе съобщено, че кърмата на кораба се приближава застрашително към скала в близост до брега. Първата ни асоциация, когато чуем кърма е родилки и бебета, но в случая думата обозначава задната част на корпуса на кораба, където се намират средствата за навигация на плавателния съд, а в съвремието и машинното отделение на кораба.
Бяха предприети спешни мерки, за да се избегне изместването на „Вера Су“ и чрез работата на двигателя да се установи в по-безопасна позиция.
Що е то баржа и какво я различава от другите кораби?
Неколкократно чувахме, че властите изпращат баржи, на които да бъде прехвърлен част от товара на „Вера Су“, за да може да се облекчи теглото на кораба, носът му да вдигне и той да бъде издърпан с помощта на влекачи. В създалата се ситуация баржата е най-пригодният съд, защото за разлика от повечето кораби, тя е плоскодънна и може да извършва каботажно (крайбрежно плаване) в плитки и опасни води.
Опитите за прехвърлянето на част от товара на „Вера Су“ обаче не се увенчаха с успех. А с влошаването на времето и условията, операцията беше прекратена.
