В книгата си „Хималаите” Майкъл Палин е изправен пред гледката на един от величествените върхове, размишлява и казва, че тези места са по-скоро негостоприемни за хората и костват много човешки живота. Историята го потвърждава.
Планината дарява щедро своята красота, но и наказва жестоко. Най-вече неподготвените и самонадеяните.
Палин не изкачва върхове като алпинист. Не търси склонове, по които да се спуска. Той прекосява Хималаите с екип и е придружаван от опитни водачи. Дори и така, той прекрасно описва суровите условия и силата на природата.
Хималаите са величествена природна даденост, която е далеч от нас, но ние сме големи късметлии, защото у нас планини не липсват, а тяхната красота е предизвикателство да бъде описана.
Убеждавам се в това, когато рано сутринта се изправям на платото в ски курорта „Картала”. Гледката е зашеметяваща. Рила е като на длан. В далечината се вижда Осоговската планина, както и Беласица. Небето е в най-прекрасния си син цвят, а слънцето е в целия си блясък.
Група от около 10 души трескаво се приготвя за кратък поход. Закачат се колани за ски, проверяват се пипсове (уред за откриване на затрупан човек под снега), а нетърпението да се тръгне витае във въздуха. Причината всички тези хора да са на място е курс за справяне с лавинна опасност при каране на ски и сноуборд по необработени и непознати терени.
Заниманията са два дни. Първият трябва да даде познания за използването на устройството за търсене на затрупан от снега скиор, работа със сонди, когато е локализирано мястото на пострадалия.
Водач на една от групите е Милена Падалска. Тя е лицензиран планински водач и е нейна професия да води хора в планината, точно по такива места, където са нужни подготовка и познания и където опасността от лавини е напълно реална. Тя има сериозен опит, защото не само работи в чужбина, но е била на всякакви места, в това число и на Хималаите.
Всичко, което казва и обяснява, е изцяло на базата на опит. Истински практик. За нея да тръгнеш без необходимата подготовка и без необходимите уреди като пипс, сонда и лопата е чиста безотговорност. Нещо повече. Подобна безотговорност е не просто опасна за един човек но и за останалите на дадено място.
Точно като човек от практиката, тя обяснява всякакви на пръв поглед дребни подробности, но изключително важни. Как да държиш правилно уреда за търсене, как да държиш и забиваш в снега сондата за търсене под снега. Познанията и овладяването на тези техники не е никаква шега, защото шансът да оживее човек затрупан от лавина след 30 минути под нея е под 50%, при условия, че е имал късмет около лицето му да има някаква ниша с наличието на кислород.
Не без значение е и типът лавина, защото при огромните лавини, известни като „прашни”, шансът въобще да оцелеете е нищожен. За щастие у нас такива почти няма.
В този смисъл по време на обучението, вторият инструктор Иван Илиев е натоварен с една особено интересна задача.
Какво знаем за снежната покривка и как да разберем има ли опасност да предизвикаме падането на лавина? Най-вероятно повечето от нас си мислят, че под краката ни има просто снежна покривка.
Това е така, но когато Иван и групата правят тест, като издълбават отвесен разрез на повърхността, се оказва, че падналият пред различни периоди сняг и на различни пластове, част от които са променили своята структура и са на лице слоеве, който под напора на нашата тежест съвсем реално може да предизвикат откъсване на горния слой и той да се понесе по склона, което на практика е и причина за падане на лавина.
Според Иван правенето на подобен тест е задължително преди да се спуснем по даден склон. Няма никакво значение дали сте опитен, или не. Той казва, че може и да не се прави, само ако човек има рентгеново зрение. Това, разбира се, е невъзможно и затова е категоричен, че е задължително.
Всичко обяснявано и показвано от Иван и Милена е не просто важно, но задължително, ако искате да сте отговорни към себе си и останалите, с които сте в планината. Затова Милена апелира към всички да четат и да се образоват, а практическите занимания ще затвърдят познанията.
Естествено с подобен курс, обучението не свършва. Необходимо е да се научите и как да стигате безопасно до дадено място. Как да се осигурявате и много други неща. Затова са хора като Иван и Милена и други като тях. Не бъдете безотговорни и самонадеяни. Бъдете подготвени и тогава планината ще ви даде всичко, което искате.
Какво разказват Иван и Милена вижте във видеото: