През последните 4 дни хелиофизиците и астрономите наблюдават сравнително ниска активност на Слънцето. Но появата на групи от петна върху него са предпоставка за потоци от слънчев вятър. Това са области от слънчевата повърхност с по-ниска температура от останалите.
Ако те бъдат насочени към нашата планета може да се образуват геомагнитни бури през следващата седмица.Засега е трудно да се прогнозира дали явленията ще бъдат слаби (от степени Кр4-Кр5 / G1), или по-силни. Любопитно е, че към 22 април петната са десетки пъти по-големи от Земята.
Междувременно наблюдателите и астрофотографите, които следят полярните сияния останаха разочаровани заради липсата на такива красиви явления. Те се образуват, когато зарадените частици от Слънцето взаимодействат със земната магнитосфера и горните слоеве на атмосферата.
Но астрофотографа от Норвегия Geir T Birkeland успя да заснеме изключително редки полярни сияния в син цвят.
Той е наблюдавал явленията на около 320 километра южно от Северния полярен кръг.
Полярните сияния почти винаги са червени или зелени, заради кислорода по време на геомагнитни бури. Синият цвят е знак за наличието на азот. Той се получава от йонизирани азотни молекули (N2+) в горната част на земната атмосфера. Проблемът е, че там горе има много малко N2+ йони. Слабото синьо, което излъчват, е практически невидимо.
За да се виждат с невъоръжено око, нещо трябва да усили светлината на сините полярни сияния. Процесът на усилване се нарича „резонансно разсейване“. По време на явлението арктическото слънце е било само на малко разстояние под хоризонта, идеално позиционирано, за да освети „азотната зона“. Азотните йони, носещи се на 200 км над земята, са абсорбирали и отново са излъчвали слънчева светлина на голяма надморска височина, превръщайки слабо синьо (427,8 nm) излъчване във видимо, ярко сияние.
Степени на геомагнитните бури:
В Европа, България и по света се използва така наречения Kp индекс. Той показва силата на геомагнитната активност (смущенията в магнитното поле на Земята) за период от 3 часа, варираща от 0 (слаба) до 9 (екстремна).
G-скалата е класификация, използвана от Националната администрация по океаните и атмосферата на САЩ (НАОА) за описание на потенциалните ефекти от геомагнитна буря върху технологиите – електрически мрежи, орбитални сателити и т.н. Може да се използва и като предупреждение към метеочувствителните хора.
Тоест, най-слабата геомагнитна буря се посочва като Kp 5, а тя съответства на G1. По-високите стойности на Kp съответстват на по-високи степени по G-скалата и така например Кр 9 или G5 е най-екстремната буря.
Кр 5 / G1 – Слаба геомагнитна буря. Има шанс за незначителни смущения в радиокомуникациите и електропреносната мрежа, въздейства върху мигриращите животни и птици.
Кр 6 / G2 – Умерена (средна) буря. Въздейства върху електрическите системи и електропреносната мрежа, астронавтите в околоземна орбита и сателитите, нарушения в радиокомуникациите.
Кр 7 / G3 – Силна буря! Влияе отрицателно и може да причини повреда на електронните устройства, електропреносната мрежа, орбиталните сателити, GPS навигацията, смущава радиокомуникациите.
Кр 8 / G4 - Много силна буря! Смущения и прекъсвания на електричеството, комуникациите, GPS навигацията, повреди в електронни и електрически уреди, опасност за хората и системите в Международната космическа станция.
Кр 9 / G5 - Екстремна геомагнитна буря! Срив на електропреносната мрежа, комуникациите, орбиталните сателити, риск за живота на астронавтите в околоземна орбита и т.н.
Достоверна информация за геомагнитната обстановка предоставя Националния институт по геофизика, геодезия и география тук: http://www.geophys.bas.bg/
Още за геомагнитните бури:
