Военномедицинската академия (ВМА) отбелязва 132-рата годишнина от създаването си. Начело на ВМА е бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
Основите на болницата са положени на 1 декември 1891 г. На този ден влиза в сила Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 г. за създаване на Софийска обща гарнизонна болница. За неин първи началник е назначен д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз, се съобщава в сайта на болницата.
От 1 януари 1893 до края на 1918 г. тя съществува като Първа софийска дивизионна болница, със 100 войнишки и 10 офицерски легла. В една от първите публикации по въпросите на военната медицина от 1893 г. "Няколко думи върху нашите военни болници", санитарният майор Игнат Барбар препоръчва столичната дивизионна болница "да е образец във всяко отношение". Тази мисъл за образцово справяне с поставените задачи не престава да съпътства историята на ВМА от създаването ѝ до днес. За превръщането ѝ в реалност допринасят работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи етап на нейното развитие – възрожденските лекари и санитарни офицери Луиджи Понтара, Йосиф Любенов, Димитър Киранов, Иван Бацаров, Тодор Илиев, Тодор Попов.
По време на Балканската война 1912-1913 г. Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, осем студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата ѝ сграда се настанява Австрийска санитарна мисия, чиято цел е да подпомогне работата с лекари и медицински сестри. По това време завеждащ е д-р Асен Петров, един от основоположниците на съвременната медицина в България. Пристигналата отново през Първата световна война. Австрийска санитарна мисия снабдява военната болница с материали, инструменти, стерилизатори, рентгенов апарат, водни легла, механоелектро апарати, което повишава нивото на медицинското обслужване.
В началото на 30-те години военните лекари имат възможност да насочат вниманието си към проблемите на войската в мирно време. През 1932 г. се прави първата категоризация на професионалните заболявания в армията.
По време на Втората световна война, за нуждите на българските войски на фронта от октомври 1944 г. до април 1945 г., болницата формира три армейски хирургически болници.
През 1946 г. се създава ново медицинско учреждение за военните чинове в София – Общовойскова поликлиника, с началник полк. д-р Райко Радевски.
През 1954 г., на базата на съществуващия от 1945 г. Общовойскови хигиенен институт в Овча купел, се създава и Научноизследователски военномедицински институт с началник полк. проф. Здравко Мицов. Като специализиран институт към Българската армия (БА) на него се възлага разработването на различни аспекти на медицинската защита на войските и населението.
Днес ВМА обединява пет многопрофилни болници за активно лечение – в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; две за продължително лечение и рехабилитация – в Банкя и Хисаря. Създадена преди повече от век само за нуждите на военнослужещите от Софийския гарнизон, Академията се превръща в една от най-иновативните болници в България и днес е отворена за всички.
6 000 български медици спасяват животи от Манджурия до Афганистан
За 127 години ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 мисии в помощ на населението в най-различни горещи точки на света. Само от 1999 г. насам в тях са се включили повече от 960 военнослужещи с бели престилки.
Български лекари под пагон за първи път заминават на мисия още през 1904 г. - в далечна Манджурия. Там, в размирните години след Руско-японската война, нашите медици оказват помощ на руското дружество на Червения кръст. За ръководител на бригадата без колебание е избран подполковник д-р Димитър Киранов – началник на Първа софийска дивизионна болница.
Оттогава-насам българските медици под пагон спасяват животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити. Военните ни в бели престилки спасяват животи не само на бойното поле и в бежански лагери, а се отзовават и при мащабни бедствия и катастрофи - както у нас, така и в чужбина.
