С началото на предизборната кампания социолозите прогнозираха, че рекорден брой българи ще гласуват на вота на 19 април. И действително – в неделя пред урните в страната и чужбина се извиха опашки от желаещи да упражнят правото си на глас.
По последни данни близо 3,3 млн. българи са гласували или приблизително 50% от имащите право на глас – над 6 641 000 избиратели.
Оказва се обаче, че през последните 35 години, или в демократичната история на България, този резултат е по-скоро среден, отколкото висок.
ПП-ДБ (ОБНОВЕНА)" />
Историята зад цифрите
Статистиката на ЦИК показва, че най-високата активност е в началото на прехода, когато гражданите усещат, че изборите са исторически и решаващи. На парламентарните избори през 1990 г. (90,3%), 1991 г. (83,9%), 1994 г. (75,3%), 1997 г. (62,4%) и 2001 г. (67%) се наблюдава силен интерес, ясни политически победители и сериозен исторически отпечатък.
Като последен по-масов вот в по-новата ни история се открояват изборите от 2009 г. (60,2%), когато ГЕРБ идват за първи път на власт.
Именно тези вотове не просто излъчват ясни победители, а задават посоката на държавата през следващите десетилетия – с нова Конституция, икономически реформи и геополитически избори.
- 1990 г. – вотът, който създаде новата държава
Първите свободни избори за Велико народно събрание през юни 1990 г. поставят началото на демократичната система. Победител става БСП, но по-важното е задачата на парламента – изработването на новата Конституция. На 12 юли 1991 г. България получава основния си закон, който действа и днес. Това е изборът, който не просто определя управление, а създава правилата на цялата политическа система. - 1991 г. – първият тест на демокрацията
Само няколко месеца по-късно идва и първият парламентарен вот по новата Конституция. СДС печели с малка преднина и съставя правителство начело с Филип Димитров. Управлението обаче се оказва кратко – губи вот на доверие още през 1992 г. и подава оставка. Така още в началото на прехода става ясно, че високата активност не гарантира политическа стабилност. - 1994 г. – силен вот, кратък път до криза
С активност над 75% изборите през 1994 г. връщат БСП на власт с убедително мнозинство. Кабинетът на Жан Виденов започва с амбиции за стабилност, но завършва с тежка икономическа и финансова криза. В края на 1996 г. правителството подава оставка, а страната навлиза в един от най-драматичните периоди на прехода. - 1997 г. – избори за спасение
Предсрочният вот през април 1997 г. идва след масови протести и срив на икономиката. С убедителна победа СДС излъчва правителство начело с Иван Костов. Именно това управление въвежда валутния борд и стабилизира финансовата система на страната. Решенията от този период се считат за едни от най-ключовите в новата ни история, а кабинетът изкарва пълен мандат – рядкост за годините на прехода. - 2001 г. – новият политически феномен
С активност над 66% изборите през 2001 г. пренареждат политическата сцена. НДСВ, водено от Симеон Сакскобургготски, печели убедително и съставя правителство. Управлението му остава в историята с ключов външнополитически резултат – присъединяването на България към НАТО през 2004 г. Това е вотът, който показва как избирателите могат рязко да променят политическото статукво. - 2009 г. – последният силен мобилизационен вот
Парламентарните избори през 2009 г. са сред последните с активност около 60%. Победата на ГЕРБ поставя началото на нов политически цикъл, който ще доминира следващото десетилетие.
С напредването на годините обаче разочарованието от политическите елити и усещането за безизходица водят до траен спад на активността. Ако в годините на прехода вотът мобилизира мнозинството от обществото, то след 2013 г. се наблюдава обратната тенденция – все по-малко хора виждат смисъл да участват.
Политическата нестабилност, честите предсрочни избори и усещането за липса на реална промяна постепенно водят до отдръпване на избирателите, а активността достига историческо дъно от около 33%.
Историята показва едно ясно – когато избирателите гласуват масово, последствията почти винаги са исторически, независимо дали в положителен, или отрицателен план.
Предстои да видим какви ще бъдат окончателните резултати от изборите в неделя, когато, според данни на социологическите агенции, се очаква коалицията на Румен Радев да получи пълно мнозинство в 52-рото Народно събрание с около 131 мандата. Подобен резултат се постига изключително рядко в новата ни история – през 1994 г. БСП печели 125 от 240 депутати и съставя самостоятелно правителство, а през 1997 г. СДС печели убедително 137 места.
