Днес е Велики четвъртък – най-важният ден от Страстната седмица. На този ден се припомня Тайната вечеря на Божия син с апостолите, на която Исус Христос дава на своите ученици последните си духовни напътствия, пророкува смъртта си на кръста и че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
След вечерята Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“.
На Велики четвъртък Исус произнася молитва в Гетсиманската градина под Елеонския хълм и умива нозете на апостолите в знак на смирение и любов към тях.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Вечерта в храмовете се служи утренята на Велики петък, когато се четат 12 определени откъса от Евангелието, между които и тези за Тайната вечеря и за предателската целувка на Юда.
Денят крие много символика. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника Възкресение Христово.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана и пази, за да носи късмет.
Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничното богослужение, което продължава след полунощ, или на другия ден.
Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника, който символизира тялото на Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е „дошъл“ в периода 1915 – 1920 г.
Днес патриарх Неофит оглави Светата Василиева литургия и извърши чинът на Мироосвещението в храм „Свети Александър Невски“. Негово светейшество освети мирото, което беше приготвено за осми път в историята на православната ни църква.
Мироваренето започна на Велики понеделник. Тогава, след водосвета, светената вода бе прелята в съда, в който ще се вари мирото, а след нея бяха добавени и задължителните вино и зехтин. Бяха добавени общо 27 съставки, сред които благоуханни и етерични масла.
Днес по време на богослужението бяха четени откъси от Стария завет, както и евангелските текстове за Тайната вечеря на Спасителя и неговите ученици. В присъствието на архиереите от Светия Синод, патриарх Неофит благослови и освети мирото.
„Това е знак, че Светата ни църква е автокефална и само автокефалните църкви имат правото да варят свое миро. И се радваме за това и празнуваме тържествено днес. На всички ви добър ден!“, каза патриархът.
Вижте във видеото как във Велинград изписват яйцата с восък. Традицията е вековна и се предава от поколение на поколение:
Георги, един от победителите от предишни години, призна, че не е нужно да можеш да рисуваш, но трябва да имаш усет към изкуството.
Вижте повече във видеото:
На обяд на площада беше боядисано и 100-килограмово дървено яйце:
В събота във Велинград ще опитат да поставят световен рекорд по боядисване на яйца.
