Интернет, мобилен телефон, социални мрежи и лайвстрийминг – технологиите промениха не само начина, по който аудиторията консумира медии, но и журналистическите методи за създаване, редактиране, монтиране и представяне на новинарско видеосъдържание.
Според проучване на компанията за мониторинг на приложения "App Annie" човек прекарва средно по 4,8 часа на мобилното си устройство на ден. За това време той потребява медийно съдържание, създава новини и коментира теми в развитие непрестанно.
Смартфоните развиха гражданската журналистика и превърнаха медийната аудитория от пасивен консуматор в активен създател на новинарско съдържание. Разказите на очевидци в социалните мрежи всекидневно насочват прожекторите към социални проблеми по начин, който преди това беше невъзможен.
Мобилна журналистика 1.0 (MOJO)
С усъвършенстването на мобилните телефони светът стана по-достъпен, информацията е на един клик разстояние, а линейната консумация на новини вече е в историята. Нововъденията дават възможност на журналистите да създават репортажи и документални филми само с помощта на смартфон.
Мобилното устройство им позволява да записват видео, аудио, да правят снимки, да монтират и да публикуват историите си в интернет бързо и лесно.
Според журналиста от германската обществена телевизионно- и радиокомпания Rundfunk Berlin-Brandenburg Антье Пфeйфър снимането с мобилен телефон дава свобода на журналиста.
„Не си зависим от тежко и скъпо оборудване и хората, които могат да боравят с него. С мобилен телефон можеш да произвеждаш видеосъдържание сам – да разкажеш фантастични истории с добре заснети и продуцирани от теб самия кадри“, добавя тя.
„Като страстен писател, трябваше да се влюбя в разказването на истории чрез видеокадри, да променя начина си на мислене. Мобилната журналистика ни позволява да разкажем неразказаните истории, пропуснати от медиите. Снимането с мобилен телефон дава свобода на журналистите да запознаят аудиторията с различни човешки съдби по по-модерен начин“, обяснява журналистът на Deutsche Welle Флориан Шмиц.
За четвърта година Антье Пфeйфър и Флориан Шмиц са лектори на Уъркшопа за мобилна журналистика, организиран от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“.
Уъркшопът се проведе в Тбилиси, Грузия от 23 до 28 април, като участие в него взеха журналисти от България, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия.
„Покажете на какво сте способни с телефона“
Антье Пфeйфър разказва, че в началото в редакцията ѝ подобно нововъдение като мобилна журналистика не се е приемало добре: „Не можеш да убедиш тези, които не искат да слушат. Не си губете времето с тях, покажете им на какво сте способни с телефона.“
Флориан Шмиц също е на мнение, че времето, което губиш, за да убедиш някого в нещо, ако той не иска да получи нови знания, може да бъде инвестирано за усъвършенстване на уменията на журналист да снима с телефон.
Необходимото оборудване за снимане с телефон е трипод или гимбъл, осветление и микрофон.
Плюсове и минуси на мобилната журналистика
Според Антье Пфeйфър плюсовете на мобилната журналистика са по-евтиното оборудване, което я прави по-достъпна. В допълнение, телефонът е винаги и навсякъде с нас, което позволява на журналиста да реагира бързо, ако попадне в извънредна ситуация, да бъде креативен.
Несъмнено, сред свободата и креативността, мобилната журналистика има и някои минуси. Антье Пфeйфър изтъква, че е необходимо известно време за свикване и опознаване на процеса за снимане с телефон.
„Като всяка техника, може да има проблеми, ако навън е твърде топло или много студено, ако навън е тъмно кадрите може да не изглеждат толкова добре. Трябва да си наясно какви теми са подходящи за видеозаснемане с телефон, на какви места можеш да снимаш и на какви не“, казва журналистът от Rundfunk Berlin-Brandenburg.
За Флориан Шмиц една от трудностите на мобилната журналистика е процесът на монтиране на видеоматериалите на мобилно устройство.
Той допълва, че мобилният журналист трябва да е предварително добре подготвен за мястото, на което ще снима и да е помислил за уау-кадрите, които биха могли да направят материалът му по-визуално привличащ за аудиторията.
„Да дадеш на аудиторията възможността да преживее впечатленията, които аз съм преживял, докато снимам материала, „да говорят“ с хората, с които аз съм говорил, да видят това, което аз съм видял - кара хората да разберат неотложността на даден проблем в по-голяма степен, отколкото един текст, например“, смята журналистът на Deutsche Welle.
