На 30 септември в предаването „Тази сутрин” бе излъчено интервю на живо с Н. Пр. Посланика на Република Азербайджан д-р Наргиз Гурбанова – част от поредица интервюта относно избухналия конфликт в Нагорни Карабах. Преводът в ефир бе направен от Сабрина Хил от компанията „Мариана Хил Интерпреториум”.

На следващия ден гост в предаването по същата тема бе Н. Пр. Посланикът на Република Армения Армен Адигарян.

На 02.10.2020 г. в редакцията bTV Новините се получи писмо, с което Посолството на Република Азербайджан претендира за допуснати съществени грешки в превода на живо по време на разговора с техния посланик в студиото.

За избягване на всякакви съмнения, от страна на преводаческата агенция беше извършен повторен превод на проведения разговор, като съгласно него публикуваме текста на интервюто с Посланика на Република Азербайджан. Поднасяме извиненията си на посолството на Република Азербайджан за евентуални неточности, допуснати от преводача в студиото. 

- Каква е ситуацията в момента в Азербайджан?

Проблемът е, че на 27 септември въоръжените сили на Армения започнаха въоръжена атака срещу Азербайджан. Атакуваха цивилни и цивилна инфраструктура. Както и позиции на армията на Азербайджан. Сега сме в условия, когато азербайджанската армия с цел да защити своите цивилни граждани бе принудена да започне контраатака, упражнявайки правото си на самозащита по член 51 от Хартата на ООН и при пълно спазване на международното хуманитарно право.

- Вие казвате, че Армения е атакувала първа, но пък обвиненията са взаимни, че ето – Армения казва, че Азербайджан атакува първи. Как ние, които сме на дистанция, и хората в света да се ориентират в този  конфликт, който продължава десетилетия?

Нека да ви върна няколко години назад. През 2018 г., когато на власт дойде в Армения дойде Никол Пашинян, имаше надежди за подновяване на преговорите за намиране на политическо решение на конфликта. Но за съжаление новото арменско правителство има дълга история да не спазва обещанията си. Например, в момента, в който разговаряме, синът на арменския министър-председател служи в окупираните територии на Азербайджан. Това е снимка на съпругата на министър-председателя на Армения, Ана Хакобян, която провежда военно учение в окупираните територии на Азербайджан в продължение на една седмица. Заедно с група от други жени от Армения. А на 10 юли 2020 г. Армения прие нова военна стратегия, която открито призовава към нова война за нови територии. Така че смятам, че международната общност имаше  много възможности да си направи заключения от всички тези действия. 

- В момента обаче каква е ситуацията в Азербайджан? Обявено ли е извънредно положение?

Да, от 28 септември бе обявено военно положение. Имаме и частична мобилизация в Азербайджан.

- Споменах за срещата в ООН, за Съвета за сигурност на ООН. Имате ли информация какво се е случило, какви са разговорите, които са водени там?

Да, имаше разговори, имаше призиви да се прекратят – както те ги наричат – враждебните действия от двете страни и да се седне на масата за преговори. Но очакванията ни от Съвета за сигурност са най-напред да гарантира прилагането на собствените си четири резолюции от 1993 г., които настояват за пълно, безусловно оттегляне на арменските окупационни сили от територията на Азербайджан.

- Сега готови ли сте и двете страни да се вслушате в призивите на международната общност за сваляне на напрежението или напротив – готвите се за война?

Проблемът е, че очаквахме това да стане. Както неотдавна президентът ни заяви в изявлението си пред сесията на Общото събрание на ООН, войнствената реторика на Армения и готовността й за война бяха очевидни и ясни. И го очаквахме. И гледахме към международната общност. После стана това, което стана. И сега териториите ни са под постоянна атака. Искам да посоча още едно нещо. Вчера имаше още една артилерийска атака от регион Варденис в самата Армения, насочена към района на Дашкесан, далеч от линията на конфронтация. При тези условия  ние призоваваме международната общност да упражни всякакъв натиск върху Армения да спре враждебните действия и да седне на масата за преговори.

- Тъй като напрежение имаше и през 2016 г., Вие споменахте и за други ситуации. Защо точно сега се възобновява конфликтът между двете държави.

За нас отговорът е много ясен. От 2018 г., когато Пашинян дойде на власт, той направи много демократични обещания, които не можа да изпълни. Освен това неотдавна, преди да започнат тези провокации, лидерът на опозиционната партия в Армения беше вкаран в затвора. В Армения има огромна опозиция, която сега се задушава. Икономическата обстановка е много тежка. При тези условия, за да създаде образ на общ враг и да отклони вниманието на собственото му население от неспособните му политики, Пашинян трябваше да прибегне до тази атака. Още едно нещо. Ако се върнем назад към събитията от юли, ще видим, че имаше ясен опит на арменското правителство да привлече към конфликта действащи лица отвън, конкретно от държави-членки на ОДКБ.

- Ще бъдат ли включени обаче и други държави в този конфликт, който в момента се разгаря между Армения и Азербайджан? Говоря за Турция и Русия.

Нека ясно да погледнем зад дима. Конфликтът е между Армения и Азербайджан. Заради териториални претенции на Армения към Азербайджан.  Както каза президентът ни вчера, азербайджанската армия е могъща и моралът на народа ни е достатъчно висок да освободим територията си с наши собствени средства и наши собствени сили и нямаме нужда от външна намеса в този случай. 

- Само че какво казва Анкара – Турция е готова да подкрепи Баку както на масата за преговори, така и на бойното поле. Знаете за това изказване на турския външен министър Мевлют Чавушоглу. Но чухме думи и от Реджеп Ердоган. Означава ли, че Турция директно може военно да подкрепи Азербайджан?

Преди това нека Ви споделя моите наблюдения от последните три дни. Поради определена неприязън към Турция някои български медии и някои български политици за политически цели, вашите медии от време на време се опитват да злоупотребяват с темата за Турция. Нека да бъда ясна.

- Това са директно цитати на турския външен министър и на президента…

Не не, не… Когато говоря за злоупотреба от страна на някои български медии с Турция и войната, съображенията на т.нар. политически анализатори окупират телевизионни студия в България. Турция е надежден член на Минската група на ОССЕ. И оценяваме позицията на Турция, защото тя напълно отговаря на четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които настояват за пълно, безусловно и незабавно оттегляне на арменските окупационни сили от Азербайджан.

- Затова питам до този момент Турция помага ли чрез военни сили на Азербайджан? В този момент.

Абсолютно не. Както каза вчера президентът ни имаме всички възможности и всички средства да защитим собствената си територия. За нас това е Велика отечествена война.

- Чух посланика на Армения в България, който  каза, че са изпратени също така бойци от Северна Сирия в Азербайджан. Такава информация мина и през „Ройтерс“, макар че не беше потвърдена. Има ли нещо вярно?

Позволете ми да кажа открито, че според информация от нашето министерство на отбраната няма абсолютно никакъв случай на каквито и да било външни бойци в Азербайджан.  Напротив. Сред военните, неутрализирани при мерките от контраофанзивата от страна на азербайджанската армия  има войници от Сирия и Ливан от арменски произход. И нека също да бъда ясна. През деветдесетте години на миналия век, когато започна войната между Армения и Азербайджан, имаше много хора от арменски произход,  бойци в Ливан и Сирия, воюващи срещу Азербайджан. Един от тях е терористът Монте Мелконян. Ако прочетете книгата на брат му Маркар Мелконян за начина, по който се случиха нещата когато окупираха територии на Азербайджан, можете да видите, че Армения има дълга история да кани терористи и бойци от Близкия изток в района.

- Казахте в самото начало, че Армения е атакувала цивилни цели. Азербайджан атакува ли цивилни хора и цивилни цели?

Абсолютно не. Нашият министър на отбраната още първите дни направи изявление, че Азербайджан по никакъв начин няма за цели цивилни граждани. И че напълно спазваме Женевските конвенции от 1949 г. и изцяло се придържаме към международното хуманитарно право. Но проблемът е, че арменското правителство се опитва да премести народа си в близост до военните си позиция, за да го използва като щит. 

- Казахте, че в страната Ви има военно извънредно положение и частична мобилизация. Блокирани ли са обаче социалните мрежи? И такава информация беше разпространена.

Не. Но тъй като сме в условия на война и виждаме много фалшиви новини, разпространявани от Армения, сигурна съм, че има мерки, предприети от правителството.

- Последно да ни кажете възможно ли е мирно разрешаване на този конфликт?

Азербайджан е страната с най-голям интерес за политическо решаване на този конфликт. Нашата територия е окупирана. Имаме вътрешно разселени лица, които все още очакват възможност да се върнат по домовете в родината си. Има четири резолюции на Съвета на сигурност на ООН и вярваме, че тези резолюции – не е само наше убеждение, а и на международната общност – служат като единственото правно основание за дългосрочно  решение на конфликта.

- Добре. Много благодаря за това участие на Н.Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Република Азербайджан в България. Ще чуем в следващите дни позицията на Република Армения. Ние продължаваме с останалите теми.

Цялото видео от гостуването на Н.Пр. Наргиз Гурбанова можете да гледате по-долу: