„Рибният буквар“ има своя нов живот - 200 години след издаването му от д-р Петър Берон, оживя в XXI век. Това стана по време на научен форум, организиран от УниБИТ и подкрепен от Министерство на културата и от вицепрезидента Илияна Йотова.
Бутиковото висше училище отпразнува Деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България в Барселона с кръгла маса и изложба, посветена на буквара на Берон – едно от най-значимите произведения в историята на българското образование и култура.
В най-голямата зала на емблематичния дворец „Пинятели“ – Център на Кралския артистичен клуб в Барселона, се събраха учени, общественици, бизнесмени, дипломати и българи, които живеят в Испания. Тържеството на духа и българщината започна с откриване на уникална изложба „Непознатият „Рибен буквар“.
-
България 2 мин.Започва студен период: В неделя ще е облачно -
Съдържание от партньори 3 мин.Знаете ли до какви усложнения може да доведе грипът? -
Светът 2 мин.Доналд Тръмп е победител и в Аризона – печели всички ключови щати -
България 2 мин.35 години от падането на авторитарния режим на БКП в България -
България 3 мин.Реформата в ТЕЛК: Увеличават се пациентите, които обжалват решенията -
bTV Репортерите 3 мин.bTV Репортерите: Америка реши -
България 2 мин.Тежка катастрофа блокира магистрала „Марица“ (СНИМКИ)
-
България 2 мин.Започва студен период: В неделя ще е облачно -
Съдържание от партньори 3 мин.Знаете ли до какви усложнения може да доведе грипът? -
Светът 2 мин.Доналд Тръмп е победител и в Аризона – печели всички ключови щати -
България 2 мин.35 години от падането на авторитарния режим на БКП в България -
България 3 мин.Реформата в ТЕЛК: Увеличават се пациентите, които обжалват решенията -
bTV Репортерите 3 мин.bTV Репортерите: Америка реши -
България 2 мин.Тежка катастрофа блокира магистрала „Марица“ (СНИМКИ)
Експозицията представя седемте издания на „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, които се пазят във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Куратори на изложбата – 12 постера, които представят емблематични страници на българската книжовност, са доц. Красимира Александрова, директор на НБКМ, д-р Бояна Минчева, доц. д-р Васил Загоров и гл. ас. д-р Христо Христов.
До края на 2024 г. изложбата ще гостува в цяла Испания под патронажа на българския посланик в Испания г-н Алексей Андреев.
Седемте издания излизат от печат в периода 1824-1862 г. Посетителите на изложбата се запознаха с непознатия учен Петър Берон – възрожденеца, дълбоко убеден в необходимостта от образование в XIX век, който поставя началото на една нова ера в българската просвета.
Брошка на ревера на изложбата е експозицията книжовни паметници, които са крайъгълен камък в развитието на българската книжовност през вековете, водещи до пробуждането на българската национална идентичност и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
В деня, когато отбелязваме Националния празник на България, дворецът „Пинятели“ е украсен и с факсимилните издания на „Сборник за различни потреби“ или „Книга за пътника“ на Яков Крайков, издадена във Венеция през 1571/72 г., която се смята за ранен образец на българското първопечатно изкуство; на „Абагар“ – книгата, издадена през 1651 г. в Рим, уникална със своето апокрифно съдържание, елементи на новобългарски език и интересна свитъчна форма, носила се е навита на руло като амулет, книжовен продукт на католическата култура през 16. век в България; на първия препис на „История славянобългарска“ на отец Паисий Хилендарски от 1765 г., дело на ръката на големия български книжовник Софроний Врачански, който през 1806 г. полага началото на новобългарската печатна книжнина със своя „Неделник“; на „Болгарска граматика“ на отец Неофит Рилски, отпечатана през 1835 г. в Крагуевац – истинско достойно продължение на идеите на д-р Петър Берон за модерно светско образование на български език, на житието на великомъченик Георги Нови Софийски, издадена от Никола Карастоянов в Самоков през 1855 г. и на календара „Старопланинче“ на Христо Данов, издаден в Белград през 1856 г.; на етнографския сборник „Български народни песни“, съставен и издаден от братя Миладинови в Загреб през 1861 г.; на първото издание на актуалната и днес комедия на Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация“, издадена в Букурещ през 1871 г. – един от първите представители на художествената литература в България.
Учените от УниБИТ обърнаха специално внимание на Петър Берон като европейски учен. Образованаието се започва в родния Котел, след това отвъд река Дунав в Букурещ, където развива интереса си към естествените науки – математика, физика, астрономия.
Следва философия в Хайделберския университет, а година и половина по-късно се премества, за да следва медицина в Мюнхенския университет, където защитава докторат по медицина през 1831 г.
Натрупаните от медицинската му практика доходи той влага в научни дейности и от 1839 г. насетне обикаля с научна цел Париж, Лондон, Берлин, Виена и Прага, установявайки значителни научни контакти. Неговата енциклопедична по насоченост научна продукция се изразява в 31 книги, публикувани на латински (1), френски (25), немски (2) и гръцки език (3).
Към тях могат да се прибавят седемте издания на „Рибния буквар“ и библиографската рядкост „Краснописание“. Някои от научните му трудове в областта на астрономията, медицината и философията предизвикват широк научен отзвук, което по отличен начин показва, че скромните усилия, които изисква началото на българското светско образование, може да се съчетават с големите научни идеи, разглеждащи по емпиричен и философски път началата на вселената.
На това успешно съчетание на просветителската мисия и научните търсения на д-р Петър Берон бяха посветени докладите на учените от УниБИТ, представени в Кръгла маса в Барселона и издадени в научен сборник на български и на испански език „200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“) г. с щемпела на академичното издателство „За буквите – О писменехь“.
Форумът бе открит от ректора на УниБИТ проф. Ирена Петева.
Този проект синтезира изследователските усилия на колегите от Университета по библиотекознание и информационни технологии, София, България, за да преоткрие значението и смисъла на делото на първия български учен д-р Петър Берон, въплътено в издадения от него през 1824 г. „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“). Това е особена чест за нас. Нашият продукт – сборникът представя и темата за европейските измерения на делото на д-р Петър Берон с акцент върху същината на европейските културни топоси като територии за културни комуникации и обмен на ценности. За изминалото време от век и половина свободна българска държава и два века от издаването на „Рибния буквар“, делото и името на д-р Петър Берон дълбоко се е вкоренило в националната ни природа, превръщайки се в емблема на модерното ни развитие и надеждите ни за по-хуманно и по-успешно европейско бъдеще. И ние го пазим и предаваме на поколенията след нас – каквато е мисията на УниБИТ, каза в обръщението си проф. Петева.
Специален гост на тържеството на УниБИТ и Кралския артистичен клуб в Барселона бе вицепрезидентът Илиана Йотова. Във вдъхновяващото си слово тя обърна специално внимание на Рибния буквар като революционен акт в българската история и Петър Берон като будител.
Сред официалните гости още бяха Негово Превъзходителство г-н Алексей Андреев, посланик на България в Испания, г-н Светлин Цолов – генерален консул на България, г-н Илиян Вълков, консул на България в Барселона, г-жа Стоянка Колева – директор на Българското училище в Барселона, меценатът Илиян Пенев, скулпторът Вежди Рашидов.
„Рибният буквар“ в контекста на българската образователна система, бе темата на пленарния доклад на проф. д-р Ваня Добрева и проф. д.ик.н. Стоян Денчев. Проф. д-р Венцислав Велев и проф. д-р Христина Богова представиха възрожденеца Петър Берон. Доц. д-р Васил Загоров и доц. д.р Христо Христов поставиха „Рибния буквар“ в контекста на българското учебникарско книгоиздаване до Освобождението.
Доц. д-р Диана Стоянова и гл. ас. д-р Стелиана Йорданова разгледаха гимназията „Д-р Петър Берон“ в Одрин като средище за образование, наука и култура на родолюбиви българи. Гл. ас. д-р Евелина Здравкова и гл. ас. д-р Камелия Планска обърнаха внимание на медийния образ на Петър Берон днес.
Доц. д-р Ралица Йотова и докторант Стоян Боянов поведоха аудиторията по пътя на д-р Петър Беров като културен маршрут на Балканите. Гл. ас. д-р Арсини Колев и гл. ас. д-р Антоний Станимиров представиха своето научно изследване на образа на д-р Петър Берон в българската национална памет.
Проф. Денчев и проф. д-р Иванка Павлова изнесоха доклад на тема: „От „Рибния буквар“ на Петър Берон до съвременното българско висше образование. Добронамерен критичен анализ“.
Отбелязването на 200 години от издаването на първия новобългарски учебник „Буквар с различни поучения“ („Рибният буквар“) – постижение на българската култура от XIX век, издаден от Петър Берон (1824 г.), бе под патронажа на Националната комисия за ЮНЕСКО на Република България, и Министерството на културата на Република България.
УниБИТ надгради тази годишнина с три специални церемонии в двореца „Пинятели“ – удостояване с титлата „Почетен професор“ на УниБИТ на г-н Феликс Бенц, връчване на почетен знак на УниБИТ на г-н Илиян Пенев и луксозно издание на „Рибния буквар“ (в дървен обков), което е дарение за Каталунската библиотека.
УниБИТ дари фототипни копия на „Рибния буквар“ и „История Славянобългарска“ и на представители на българската общност чрез г-жа Стоянка Колева - директор на българско училище в Барселона, на която проф. Стоян Денчев връчи плакет от името на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Събитието е част от проект “Началото на българската книжовност – европейски културни проекции (200 години от издаването на Рибния буквар)”, ръководен от проф. д. фил. н. Ваня Чавдарова Добрева с договор НИП-2024-05 от 25.04.2024 г.
Този научноизследователски проект инициира ново изследване върху същността и значимостта на една от най-известните български книги от периода на Възраждането ни – „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, осъществено от учени от УниБИТ, с изключителното съдействие на Министерство на културата, което включи форума в националния културен календар на България.
