„Рибният буквар“ има своя нов живот - 200 години след издаването му от д-р Петър Берон, оживя в XXI век. Това стана по време на научен форум, организиран от УниБИТ и подкрепен от Министерство на културата и от вицепрезидента Илияна Йотова.
Бутиковото висше училище отпразнува Деня на Съединението на Източна Румелия с Княжество България в Барселона с кръгла маса и изложба, посветена на буквара на Берон – едно от най-значимите произведения в историята на българското образование и култура.
В най-голямата зала на емблематичния дворец „Пинятели“ – Център на Кралския артистичен клуб в Барселона, се събраха учени, общественици, бизнесмени, дипломати и българи, които живеят в Испания. Тържеството на духа и българщината започна с откриване на уникална изложба „Непознатият „Рибен буквар“.
Експозицията представя седемте издания на „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, които се пазят във фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Куратори на изложбата – 12 постера, които представят емблематични страници на българската книжовност, са доц. Красимира Александрова, директор на НБКМ, д-р Бояна Минчева, доц. д-р Васил Загоров и гл. ас. д-р Христо Христов.
До края на 2024 г. изложбата ще гостува в цяла Испания под патронажа на българския посланик в Испания г-н Алексей Андреев.
Седемте издания излизат от печат в периода 1824-1862 г. Посетителите на изложбата се запознаха с непознатия учен Петър Берон – възрожденеца, дълбоко убеден в необходимостта от образование в XIX век, който поставя началото на една нова ера в българската просвета.
Брошка на ревера на изложбата е експозицията книжовни паметници, които са крайъгълен камък в развитието на българската книжовност през вековете, водещи до пробуждането на българската национална идентичност и възстановяването на българската държавност през 1878 г.
В деня, когато отбелязваме Националния празник на България, дворецът „Пинятели“ е украсен и с факсимилните издания на „Сборник за различни потреби“ или „Книга за пътника“ на Яков Крайков, издадена във Венеция през 1571/72 г., която се смята за ранен образец на българското първопечатно изкуство; на „Абагар“ – книгата, издадена през 1651 г. в Рим, уникална със своето апокрифно съдържание, елементи на новобългарски език и интересна свитъчна форма, носила се е навита на руло като амулет, книжовен продукт на католическата култура през 16. век в България; на първия препис на „История славянобългарска“ на отец Паисий Хилендарски от 1765 г., дело на ръката на големия български книжовник Софроний Врачански, който през 1806 г. полага началото на новобългарската печатна книжнина със своя „Неделник“; на „Болгарска граматика“ на отец Неофит Рилски, отпечатана през 1835 г. в Крагуевац – истинско достойно продължение на идеите на д-р Петър Берон за модерно светско образование на български език, на житието на великомъченик Георги Нови Софийски, издадена от Никола Карастоянов в Самоков през 1855 г. и на календара „Старопланинче“ на Христо Данов, издаден в Белград през 1856 г.; на етнографския сборник „Български народни песни“, съставен и издаден от братя Миладинови в Загреб през 1861 г.; на първото издание на актуалната и днес комедия на Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация“, издадена в Букурещ през 1871 г. – един от първите представители на художествената литература в България.
Учените от УниБИТ обърнаха специално внимание на Петър Берон като европейски учен. Образованаието се започва в родния Котел, след това отвъд река Дунав в Букурещ, където развива интереса си към естествените науки – математика, физика, астрономия.
Следва философия в Хайделберския университет, а година и половина по-късно се премества, за да следва медицина в Мюнхенския университет, където защитава докторат по медицина през 1831 г.
Натрупаните от медицинската му практика доходи той влага в научни дейности и от 1839 г. насетне обикаля с научна цел Париж, Лондон, Берлин, Виена и Прага, установявайки значителни научни контакти. Неговата енциклопедична по насоченост научна продукция се изразява в 31 книги, публикувани на латински (1), френски (25), немски (2) и гръцки език (3).
Към тях могат да се прибавят седемте издания на „Рибния буквар“ и библиографската рядкост „Краснописание“. Някои от научните му трудове в областта на астрономията, медицината и философията предизвикват широк научен отзвук, което по отличен начин показва, че скромните усилия, които изисква началото на българското светско образование, може да се съчетават с големите научни идеи, разглеждащи по емпиричен и философски път началата на вселената.
На това успешно съчетание на просветителската мисия и научните търсения на д-р Петър Берон бяха посветени докладите на учените от УниБИТ, представени в Кръгла маса в Барселона и издадени в научен сборник на български и на испански език „200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“) г. с щемпела на академичното издателство „За буквите – О писменехь“.
Форумът бе открит от ректора на УниБИТ проф. Ирена Петева.
Този проект синтезира изследователските усилия на колегите от Университета по библиотекознание и информационни технологии, София, България, за да преоткрие значението и смисъла на делото на първия български учен д-р Петър Берон, въплътено в издадения от него през 1824 г. „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“). Това е особена чест за нас. Нашият продукт – сборникът представя и темата за европейските измерения на делото на д-р Петър Берон с акцент върху същината на европейските културни топоси като територии за културни комуникации и обмен на ценности. За изминалото време от век и половина свободна българска държава и два века от издаването на „Рибния буквар“, делото и името на д-р Петър Берон дълбоко се е вкоренило в националната ни природа, превръщайки се в емблема на модерното ни развитие и надеждите ни за по-хуманно и по-успешно европейско бъдеще. И ние го пазим и предаваме на поколенията след нас – каквато е мисията на УниБИТ, каза в обръщението си проф. Петева.
Специален гост на тържеството на УниБИТ и Кралския артистичен клуб в Барселона бе вицепрезидентът Илиана Йотова. Във вдъхновяващото си слово тя обърна специално внимание на Рибния буквар като революционен акт в българската история и Петър Берон като будител.