В деня, когато отбелязваме Националния празник на България, дворецът „Пинятели“ е украсен и с факсимилните издания на „Сборник за различни потреби“ или „Книга за пътника“ на Яков Крайков, издадена във Венеция през 1571/72 г., която се смята за ранен образец на българското първопечатно изкуство; на „Абагар“ – книгата, издадена през 1651 г. в Рим, уникална със своето апокрифно съдържание, елементи на новобългарски език и интересна свитъчна форма, носила се е навита на руло като амулет, книжовен продукт на католическата култура през 16. век в България; на първия препис на „История славянобългарска“ на отец Паисий Хилендарски от 1765 г., дело на ръката на големия български книжовник Софроний Врачански, който през 1806 г. полага началото на новобългарската печатна книжнина със своя „Неделник“; на „Болгарска граматика“ на отец Неофит Рилски, отпечатана през 1835 г. в Крагуевац – истинско достойно продължение на идеите на д-р Петър Берон за модерно светско образование на български език, на житието на великомъченик Георги Нови Софийски, издадена от Никола Карастоянов в  Самоков през 1855  г. и на календара „Старопланинче“ на Христо Данов, издаден в Белград през 1856 г.; на етнографския сборник „Български народни песни“, съставен и издаден от братя Миладинови в Загреб през 1861 г.; на първото издание на актуалната и днес комедия на Добри Войников – „Криворазбраната цивилизация“, издадена в Букурещ през 1871 г. – един от първите представители на художествената литература в България.

„Рибният буквар“ става на 200 години: Подходът на Петър Берон се използва и до днес

„Азбуката се е сричала като „Аз, Буки, Веди…“. Петър Берон предлага фонетичния метод – А, Б, В“, обясни колекционерът Росен Петков

Учените от УниБИТ обърнаха специално внимание на Петър Берон като европейски учен. Образованаието се започва в родния Котел, след това отвъд река Дунав в Букурещ, където развива интереса си към естествените науки – математика, физика, астрономия.

Снимка: УниБит

Следва философия в Хайделберския университет, а година и половина по-късно се премества, за да следва медицина в Мюнхенския университет, където защитава докторат по медицина през 1831 г.

Журналисти искат оставки заради "изчезването" на Рибния буквар

Настояват министърът на културата да освободи от длъжност и.д. директора на Националния литературен музей

Натрупаните от медицинската му практика доходи той влага в научни дейности и от 1839 г. насетне обикаля с научна цел Париж, Лондон, Берлин, Виена и Прага, установявайки значителни научни контакти. Неговата енциклопедична по насоченост научна продукция се изразява в 31 книги, публикувани на латински (1), френски (25), немски (2) и гръцки език (3).

Снимка: УниБит

Към тях могат да се прибавят седемте издания на „Рибния буквар“ и библиографската рядкост „Краснописание“. Някои от научните му трудове в областта на астрономията, медицината и философията предизвикват широк научен отзвук, което по отличен начин показва, че скромните усилия, които изисква началото на българското светско образование, може да се съчетават с големите научни идеи, разглеждащи по емпиричен и философски път началата на вселената.

Онлайн база с данни и нови модули подпомагат обучението на студенти по история и археология

Интересуващите се могат да търсят подробни данни по различни ключови думи – държава, регион, производител

На това успешно съчетание на просветителската мисия и научните търсения на д-р Петър Берон бяха посветени докладите на учените от УниБИТ, представени в Кръгла маса в Барселона и издадени в научен сборник на български и на испански език „200 години от издаването на „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“) г. с щемпела на академичното издателство „За буквите – О писменехь“.

Снимка: УниБит

Форумът бе открит от ректора на УниБИТ проф. Ирена Петева.  

Този проект синтезира изследователските усилия на колегите от Университета по библиотекознание и информационни технологии, София, България, за да преоткрие значението и смисъла на делото на първия български учен д-р Петър Берон, въплътено в издадения от него през 1824 г. „Буквар с различни поучения“ („Рибен буквар“). Това е особена чест за нас. Нашият продукт – сборникът представя и темата за европейските измерения на делото на д-р Петър Берон с акцент върху същината на европейските културни топоси като територии за културни комуникации и обмен на ценности. За изминалото време от век и половина свободна българска държава и два века от издаването на „Рибния буквар“, делото и името на д-р Петър Берон дълбоко се е вкоренило в националната ни природа, превръщайки се в емблема на модерното ни развитие и надеждите ни за по-хуманно и по-успешно европейско бъдеще. И ние го пазим и предаваме на поколенията след нас – каквато е мисията на УниБИТ, каза в обръщението си проф. Петева. 

Снимка: УниБит

Специален гост на тържеството на УниБИТ и Кралския артистичен клуб в Барселона бе вицепрезидентът Илиана Йотова. Във вдъхновяващото си слово тя обърна специално внимание на Рибния буквар като революционен акт в българската история и Петър Берон като будител.