Украйна и отношенията на НАТО с Русия ще бъдат във фокуса на срещата на върха на Алианса в Уелс. Тя започва в четвъртък - в ключов момент на влошените отношения с Русия.
Срещата на върха трябва да демонстрира, че Алиансът остава силен и обединен. В нея ще участва и президентът Росен Плевнелиев.
Държавните лидери на 28-те страни от Алианса ще объсъждат готовността за действие. Британското предложение е да се създадат сили за бързо реагиране от 4000 военнослужещи, способни да се разгърнат до две денонощия. Предстои обаче да се обсъжда как ще са структурирани , разположени и финансирани.
Очаква се военното присъствие с бази на НАТО да бъде засилено в пет държави - трите балтийски републики, Полша и Румъния.
НАТО замрази диалога с Русия от април след анексирането на Крим, а балтийските страни и Полша декларираха, че се чустват заплашени от Русия, в следствие на което американския президент Барак Обама им обеща военна помощ.
България ще настоява за засилване на източния фланг на НАТО и по-специално в Черноморския регион с повече съвместни учения.
Държавите от Алианса трябва да препотвърдят ангажимента да вдигнат военните си бюджети на ниво от 2% от брутния вътрешен продукт, което е записано и в българската позиция след приемането на Визията за отбрана 2020.
Днес в първия ден от срещата на върха Алиансът ще обсъжда изтеглянето си от Афганистан, най- дългата мисия, продължила 11 години, и подпомагането на афганистанските сили за сигурност, които наброяват вече 350 000 души.
Силите на нато в Афганистан са 41 000 войници, а България участва с около 300 военнослужещи. Беше планирано след силите на НАТО ISAF в Афганистан от следващата година да бъдат изпратени военни съветници.
Без подписано споразумение за сигурност и в политическата ситуация на оспорван президентски избор в централноазиатската държава за страните от Алианса е трудно да поемат военни ангажименти.