Ударите в Черно море сринаха цената на пшеницата: Какво ще стане с хляба у нас?

След ударите с дронове в Черно море таксите и застраховките за товарите са се увеличили пет пъти, изчисляват производителите на зърно в Добричко. Въпросът е как това ще се отрази на цената на хляба.

Зърнопроизводителите казват, че складовете са пълни, защото въпреки сключените сделки не е ясно кога реколтата им ще може да бъде натоварена за износ.

„Предназначена е за износ и съответно очакваме да влязат корабите, на които ще бъде натоварена. Надявам се това да се случи в средата на месеца, но е продадена в средата на предходния месец с идеята да освободим място, за да имаме пространство за следващите продукции“, обясни Нели Стоянова, председател на ЗК с. Паскалево.

„Пет пъти са увеличени таксите, това е официалната статистика“, казва Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Основните пазари за българско зърно в Европа са Италия, Испания и Португалия. Страната ни изнася и за Африка.

Товари се на пристанищата във Варна и Бургас. Корабите преминават през Босфора и карат зърно до Алжир, Мароко, Тунис и Египет.

Натрупаната реколта в складовете и затруднената търговия ще принудят производителите да я продават на по-ниска цена у нас.

Това обяснява защо след ударите по кораби в Черно море цените на котировките на пшеницата падат.

Сега тон пшеница струва 220 долара, година по-рано е била от 230 до 260 долара, казва председателят на Софийската стокова борса Васил Симов.

„Най-общо казано цената на хляба или леко ще поскъпне, или ще се задържи на същите нива благодарение на това, че цената на пшеницата се срива“, каза Симов.

„Получава се един баланс между по-високите цени на горивата, електроенергията, цената на труда и понижаване на основната суровина – пшеницата, поради огромните количества, които имаме в страната, и невъзможността над 5 милиона тона да бъдат изнесени зад граница основно по море“, посочи Васил Симов.

Адриан Николов от Института за пазарна икономика коментира в „Тази сутрин“, че освен по-високите застраховки има и друг риск.

„Дали спедиторите ще имат желание да участват в този поток, защото е възможно дори и да има желаещ застраховател, да няма кораб или екипаж, който да изпълни определения курс“, каза Адриан Николов.

И ако слънчогледът и царевицата могат да бъдат реализирани на вътрешния пазар, то около 5 милиона тона пшеница е за износ.

Затова зърнопроизводителите разчитат да бъде осигурен безопасен коридор в Черно море. В противен случай загубите за бранша ще са огромни.