През последната седмица активно се говори за проблемите в здравеопазването, които възникнаха с новите електронни рецепти за лекарства. Като млад човек, който е напълно “за” цифровизацията, си мислех, че не е нещо кой знае какво и просто трябва да се отиграе… докато не ми се наложи да купя антибиотик за детето си.
След преглед при личен лекар се установява ангина и се изписва прием на антибиотик. Пишем електронна рецепта, чудесно.
- Отидете сега в нашата аптека да видим излезе ли рецептата, че не е сигурно - казва личният лекар.
Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.
И тук започва мъката.
Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, но в рамките на 2 часа аз го минавам общо шест пъти, защото електронната рецепта не излиза.
- Джипито ви трябва да налучка кой е активният антибиотик. В тяхната система го има въведен сигурно 20 пъти, но само един е активен. Него трябва да изберат - казват в аптеката.
- А вие може ли да ми кажете кой е активният?
- Не, защото не го виждаме.
Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - пак грешно налучкване.
Връщам се при личния лекар. Анулират старата рецепта, въвеждат новата. Връщам се в аптеката – пак не излиза.
Отново се връщам при джипито, псуваме заедно, въвеждат пак, пак се връщам – пак не излиза.
Пак пробваме с ЕГН-то на детето – пак не излиза.
- Моля ви, кажете ми какво да направим, за да го купя този антибиотик.
- Сега ще ви напиша на едно листче какво да въведат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – отговарят от аптеката.
Взимам хвърчащото листче, връщам се при личния лекар. Изписват нещото. Говорим си.
Оплакват ми се, че това се случва на почти всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално личният лекар не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.
Поглеждам и интерфейса на системата. Всички медикаменти са изписани поименно в огромен списък. Предизвикателство е въобще да намериш това, което ти трябва, пък камо ли да избереш правилното.
- Представете си – ние имаме семейства с бебета, малки деца. При тях приемът на антибиотик понякога е изключително спешен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, за да получат това, от което имат нужда. Сърдят се на нас, защото си мислят, че ние сме виновни, а ние нищо не можем да направим – разказва личният ни лекар.
Междувременно медицинската сестра внимателно въвежда електронната рецепта. С моя помощ – търся лекарството по безумния списък. Изписано по същия начин както на хвърчащото листче от аптеката.
Връщам се обратно при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… но не е посочено, че може да се заменя. И тук вече се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.
В цялата тази ситуация детето ми вдига 40 градуса температура в колата. Имам късмет, че съм с мъжа ми и двамата се прибират у дома, докато аз обикалям от аптеката до кабинета за пореден път. Но ако бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както често се случва при семействата с малки деца?
Дори не искам да си представям как си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.
Налучкваш. И със здравето си налучкваш. И с живота си.
-
България 3 мин.Д-р Хасърджиев за е-рецептите: Хората, а не кодовете трябва да са в основата на промяната -
България 3 мин.Е-рецепти: Лекари и фармацевти спорят за начина на предписване на лекарствата -
Тази сутрин 4 мин.„Като суши с риба и суши с краставица“: От 40 000 издадени електронни рецепти са изпълнени 800
-
България 3 мин.Д-р Хасърджиев за е-рецептите: Хората, а не кодовете трябва да са в основата на промяната -
България 3 мин.Е-рецепти: Лекари и фармацевти спорят за начина на предписване на лекарствата -
Тази сутрин 4 мин.„Като суши с риба и суши с краставица“: От 40 000 издадени електронни рецепти са изпълнени 800
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
