През последната седмица активно се говори за проблемите в здравеопазването, които възникнаха с новите електронни рецепти за лекарства. Като млад човек, който е напълно “за” цифровизацията, си мислех, че не е нещо кой знае какво и просто трябва да се отиграе… докато не ми се наложи да купя антибиотик за детето си.

Д-р Хасърджиев за е-рецептите: Хората, а не кодовете трябва да са в основата на промяната

След преглед при личен лекар се установява ангина и се изписва прием на антибиотик. Пишем електронна рецепта, чудесно.

- Отидете сега в нашата аптека да видим излезе ли рецептата, че не е сигурно - казва личният лекар.

Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.

И тук започва мъката.

Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, но в рамките на 2 часа аз го минавам общо шест пъти, защото електронната рецепта не излиза.

Е-рецепти: Лекари и фармацевти спорят за начина на предписване на лекарствата

- Джипито ви трябва да налучка кой е активният антибиотик. В тяхната система го има въведен сигурно 20 пъти, но само един е активен. Него трябва да изберат - казват в аптеката.

- А вие може ли да ми кажете кой е активният?

- Не, защото не го виждаме.

Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - пак грешно налучкване.

Връщам се при личния лекар. Анулират старата рецепта, въвеждат новата. Връщам се в аптеката – пак не излиза.

Снимка: София Крачанова

Отново се връщам при джипито, псуваме заедно, въвеждат пак, пак се връщам – пак не излиза.

Пак пробваме с ЕГН-то на детето – пак не излиза.

- Моля ви, кажете ми какво да направим, за да го купя този антибиотик.

- Сега ще ви напиша на едно листче какво да въведат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – отговарят от аптеката.

Взимам хвърчащото листче, връщам се при личния лекар. Изписват нещото. Говорим си.

„Като суши с риба и суши с краставица“: От 40 000 издадени електронни рецепти са изпълнени 800

Оплакват ми се, че това се случва на почти всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално личният лекар не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.

Поглеждам и интерфейса на системата. Всички медикаменти са изписани поименно в огромен списък. Предизвикателство е въобще да намериш това, което ти трябва, пък камо ли да избереш правилното.

Така изглежда падащото меню, от което трябва да се избере правилният медикамент
Снимка: София Крачанова

- Представете си – ние имаме семейства с бебета, малки деца. При тях приемът на антибиотик понякога е изключително спешен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, за да получат това, от което имат нужда. Сърдят се на нас, защото си мислят, че ние сме виновни, а ние нищо не можем да направим – разказва личният ни лекар.

Междувременно медицинската сестра внимателно въвежда електронната рецепта. С моя помощ – търся лекарството по безумния списък. Изписано по същия начин както на хвърчащото листче от аптеката.

Връщам се обратно при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… но не е посочено, че може да се заменя. И тук вече се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.

В цялата тази ситуация детето ми вдига 40 градуса температура в колата. Имам късмет, че съм с мъжа ми и двамата се прибират у дома, докато аз обикалям от аптеката до кабинета за пореден път. Но ако бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както често се случва при семействата с малки деца?

Дори не искам да си представям как си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.

Налучкваш. И със здравето си налучкваш. И с живота си.