Актуализацията на бюджета, която трябва да влезе в сила от 1 юли, събра социалните партньори на извънредна среща. Синдикати, работодатели и държава обсъдиха заложените антиинфлационни мерки.

Съветът на коалицията по темата беше отложен за утре, но експерти на четирите управляващи партии разискваха по актуализацията при финансовия министър. Утре тя влиза в кабинета, а до края на седмицата и в парламента.

Основните критики на работодателите са, че не виждат обещанието в бюджета да бъдат заложени парите, с които те ще бъдат подпомагани до края на годината заради високите цени на тока.

Според финансовия министър Асен Василев това ще се види в Закона за енергетиката.

Основните проблеми на синдикатите са замразяването на минималната работна заплата и това, че не е заложено увеличаване на доходите в държавната администрация. Те предупредиха, че се готвят за протести.

Според Асен Василев по-добрият вариант е не да се раздават по 10% в държавния сектор, а да се дават пари там, където се правят реформи.

„Като цяло актуализацията включва основно антикризисните мерки, плюс актуализация на пенсиите, както беше предвидено, както и някои данъчни облекчения и промени в част от разходната част на някои от проектите, които са предвидени от министерствата“, заяви Василев.

„Това, което не видяхме в предложената актуализация на бюджета, е гаранция за продължаване компенсациите за електроенергия на небитовите потребители. Настояваме също и за това антикризисните мерки да бъдат и антиинфлационни, което не виждаме“, каза Станислав Попдончев от БСК.

„КНСБ не подкрепи и трите бюджета. Според нас нивото на амбиция е ниско и каквото и да си говорим, казаха се много числа, направиха се много разчети. Всички дадохме много подробни становища. Ние не виждаме политика по доходите и това е нашето основно притеснение“, заяви Любослав Костов от КНСБ.

„Работодателите знаят, че това, което сме обещали, ще го направим. Че допълнителните средства, които се акумулират в енергийната система, ще бъдат върнати обратно на бизнеса“, коментира премиерът Кирил Петков.

Какви са основните параметри на актуализацията?

Залага се инфлация от почти 12%.

Предвиденият икономически растеж е под 3%.

Лимитът на държавния дълг се вдига до над 10 милиарда лева заради нов заем от около 3 милиарда лева.

Предвижда се разходите на хазната да се увеличат с над 1,6 милиарда лева. С толкова повече ще са и приходите. Така бюджетният дефицит ще се запази - 4,1% от брутния вътрешен продукт.

В проектобюджета са заложени антикризисните мерки за намаляване на ДДС на 9% за парното и природния газ.

Нулева ставка ДДС за хляба. Без акциз ще са електроенергията, природния газ и пропанбутана.

Заложена е и обещаната отстъпка от 25 стотинки на литър за масовите горива.