На днешния Национален празник хиляди посетители вече успяха да видят оригинала на Самарското знаме, изложено само днес в Националния военноисторически музей, в чест на 135-ата годишнина от Освобождението на България.
"Нека това знаме премине от край до край по цялата българска земя, нека изтрият с него скръбните си очи нашите майки, жени и дъщери" - с тези думи старият войвода Цеко Петков забива последния златен гвоздей в дръжката на Самарското знаме на 18 май 1877 г. в град Плоещ пред строените редици на българското опълчение и руските полкове, припомнят от музея. При Стара Загора знамето получава бойното си кръщение и под диплите му загиват шестима знаменосци.
След създаването на Българската земска войска след Освобождението Самарското знаме е поверено на 3-та Радомирска пеша дружина. С връчването на новите бойните знамена на армията - на 30 август 1881 г., Самарското знаме отива в двореца, откъдето през 1946 г. постъпва в Националния военноисторически музей.
